Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Защо говорите така, като че ли изобщо нямате намерение да бягате с нас?

— Слушай, момчето ми, в момента правя всичко, което е по силите ми, за да ви спася живота. Ако, избягам с вас, кампите ще вдигнат на крак всички околни съюзени племена на свободните индианци. За един ден ще ни заловят. А тогава… вече за никого не би имало спасение. За тях аз съм своего рода вожд-талисман. Вече няколко пъти ги предвождах срещу кашибите и амахуаките, с които са в постоянна война.

— Те ще ви убият, когато открият, че сме избягали!

— Не ме прекъсвай, Томек. Като вожд аз участвувам в жертвоприношението. Ще следя да не ви объркат сметките. През цялото време ще бъда при Сали и Наташа. После, когато не ви намерим в моето жилище, ще кажа, че са ви отвлекли злите духове.

— Но те няма да повярват в това!

— Аз съм на друго мнение. Те са големи, наивни деца. Във всекидневния живот те са даже кротки и весели. Затова пък от магии и магьосници се боят като от огън. Може би само кампите са запазили още старата религия на инките, тоест вярата в Слънцето. Те ненавиждат белите хора, а към враговете си са безогледни и жестоки. Мен сами ме доведоха тук и макар че съм техен затворник, нищо лошо не са ми сторили. Имам дори известно влияние върху тях. Мисля, че след вашето бягство ще се оправя някак.

— Нима наистина смятате да останете тук завинаги?!

— Ами! Ако не ви хванат, по-късно ще се опитам да избягам. Още от преди се готвех за това. Имаш ли карта у себе си?

Томек извади картата на Южна Америка и скицата, която беше направил сам.

— Твоята карта е наистина превъзходна — похвали го той. — Аз внимателно се оглеждах по време на гонитбата из Гран Пахонал. Сега слушай внимателно, ще ти кажа накъде трябва да бягате. На Пахитея човек понякога може да попадне на кораб за Лима, но това за вас е много дълъг път. Сега се намираме горе-долу в ей тази част на Андите. Ако тръгнете на югоизток, за няколко дни ще стигнете до Перене, а оттам през Тарма има коларски път за Ороя. Там ще се качите на влака за Лима. Някога имах в Лима добър познат, наричаше се Хабих. Той е професор там, опитай се да го намериш.

— А вие накъде смятате да бягате?

— Не бива два пъти да се повтаря един и същи номер. Ако ми се усмихне щастието, ще избягам право на юг към боливийската граница.

— Това е опасен преход за един човек. Аз ще заведа жените до града и веднага ще се върна с подкрепление за вас. Снабдени с храна и оръжие, ние ще ви чакаме тук — и той сложи знак върху картата. — Сигурно с мен ще дойдат капитан Новицки, Збишек, а също и Хабоку с неговите хора.

— Наистина ли възнамеряваш да направиш това?

— Както ме гледате, така ще го направя! — решително отговори Томек. — Ще ви чакаме близо до боливийската граница, пък ако ще и до края на живота си. Само заради Сали и Наташа ще си отида оттук без вас.

Смуга мълчаливо обмисляше нещо, след това се вгледа в картата.

— Нейсе, щом си решил, давам ти два месеца да заведеш жените до Лима. След това ела с експедиция някъде из тия места и ме чакайте. Ще вървя оттук. — Смуга започна да чертае знаци и линии по картата и след това да ги нанася върху скицата, начертана от Томек. — Ако не ви хванат и не ви доведат обратно, ще се опитам да избягам точно шестдесет дни след вас.

— Разбрано. Всеки трети ден веднага след залез слънце ще палим сигнални огньове на някоя височина.

— Е, Томек, скоро ще съмне, трябва да се сбогуваме — каза Смуга и прибра едната от картите. — Ще те изпратя. Запознай нашите приятели с плана за бягството. И най-малката неточност или грешка може да има трагични последици. Довиждане, момчето ми! Прегърни всички от мен.

Томек сграбчи Смуга в обятията си. С мъка сподавяше риданието си. Знаеше, че ако планът на Смуга се провали, Сали и Наташа ще загинат от страшна смърт, но и сам той не виждаше друг изход.

Смуга напълно разбираше чувствата на своя любимец. Може би за пръв път в живота му в неустрашимото сърце на Смуга се прокрадна предателски страх. Той без колебание би дал живота си за своите скъпи приятели, но не можеше да разчита на милост и снизхождение от страна на кампите. Та нали самият той беше техен пленник! И с усилие на волята той потисна собствените си опасения.

— Томек, всички ни чака тежко, жестоко изпитание. Да не се размекваме. Вярвам в тебе, в Новицки и Хабоку. Дано само Сали и Наташа да не се огънат в решителния момент!

Томек тъжно се усмихна през сълзи.

— Сигурен съм, че Сали прекрасно ще изиграе ролята си. Вие знаете, че тя просто умира за необикновени приключения и опасности. Трябвало е да се роди мъж. Боя се само за Натка. Откакто изчезнахте вие, тя е станала много нервна.