Стив Мартини - Класацията

По лицето на Карла разцъфтя облекчение.

— Женил ли се е? — Все още не навлизаше навътре.

— Два пъти. — Значи поне две жени го бяха харесали като добра партия.

— Хубав ли е? — Най-накрая направи крачка напред.

— Много. Всъщност преди години беше фотомодел — от говори Аби.

Оуенс ококори очи.

— Няма ли снимки?

Без да съобрази, Аби си бе поставила още един капан. — Сигурна съм, че има. За жалост не са при мен. Мисля, че когато се върне, ще ви ги изпрати с удоволствие. Оуенс подкани за още подробности.

— Мургав. Около метър и осемдесет — каза Аби.

— Като куклата Кен, приятелят на Барби.

— Само че куклите Кен не изглеждат опасни — отбеляза Аби.

— За разлика от него. Наистина ли?

— Да. И е много сладкодумен. Убедителен.

— Говори както пише?

— Може да се каже.

На лицето на Карла Оуенс се изписа задоволство. Пътуването в края на краищата не беше напразно.

— Изгарям от нетърпение да го видя на живо — каза тя.

— От плът и кръв — кимна Аби.

— Така да се каже.

Двете се засмяха. Този път Аби малко по-силно.

Засега литературната агентка удряше на камък. Купър отсъстваше и нямаше начин да се свърже с него, освен чрез тази жена, която не й казваше кой знае колко.

— Аби… можем ли да си говорим на „ти“? — Оуенс изведнъж протегна ръка и улови дланта на Аби, сякаш да я убеди в значимостта на момента. — Предполагам, че знаеш нещичко за агенцията ми? Имам предвид… след като си адвокатка, си ни проверила и тъй нататък, нали?

Аби знаеше много — всичко, което бе успяла да намери по Интернет. Знаеше например, че Карла Оуенс поддържа връзки с една от агенциите за таланти в Холивуд, която на свой ред имаше договори с някои от най-касовите кинозвезди. Масовите забавления се бяха превърнали в храна, сервирана на порции от агенциите, които контролираха целия бизнес. Ако успееш да надникнеш в шатрата, им, можеш да дръпнеш стол и да се настаниш на масата. Ръкописът не бе попаднал при „Оуенс и сътрудници“ случайно.

— Знам едно-друго — излъга тя.

— Подбираме клиентите си много внимателно. Имаме много малко, обикновено около десет, не повече. Всичките са много големи. — Изреди няколко имена. Автори, които, ако кихнат, целият издателски бизнес настива. — Обикновено не приемаме хора, които нямат доказани качества или по не три-четири значими бестселъра зад гърба си.

— Това трябва да е много хубаво за вас — каза Аби.

Оуенс й се усмихна. Двете говореха на един и същи език.

— Поради контактите и влиянието на нашата агенция най-често успяваме да изведем тези автори на следващото, по-високо ниво. — Оуенс имаше предвид стратосферата, където продажбите на авторски права за книги и филми нарастваха в геометрична прогресия. — Говоря всичко това въз основа на прочетеното. — Тя потупа пакета върху бюрото. — Бихме могли да дадем едно рамо на приятеля ти и да го поставим в много изгодна позиция. — Повдигна вежди в очакване.

— Разбирам. — Аби отпи глътка кафе и се замисли за късмета на приятеля си. Трябва някой да ти даде едно рамо в тоя живот. Оуенс затърси нещо в чантата си.

— Ще бъда в офиса си в Ню Йорк. — След това се протегна и пъхна в ръката на Аби купчинка визитни картички, сякаш трябваше да облепи с тях стените, за да не забрави телефонния й номер. — Телефонът ми. — Посочи една от картичките. — Смяташ ли, че ще можеш да намериш мистър Купър бързо? Времето е от особена важност. Появяват се възможности и ако не реагираме бързо, можем да ги пропуснем. Разбираш ли?

Оуенс се безпокоеше за собствените си възможности, за върволицата от акули — конкурентите, които щяха да доплуват, ако се разбереше, че Купър няма литературен агент.

— Мога да опитам — кимна Аби.

— Не е достатъчно. Трябва да го намериш. Важно е. За кариерата му. За живота му. От този момент нататък ние сме от един отбор, Аби. Ти и аз. Ти го намери, аз ще го представлявам.

Ха, помисли си Аби. Ще получавам ли процент? Ако Оуенс държеше някаква стара дреха на Купър, в този момент беше готова да я поднесе под носа на Аби, за да запомни миризмата.

— О… ще се върне — каза Аби.

— Да, но навреме ли? — попита Оуенс.

— Може би, ако ми кажеш точно за какво става дума… С колко време разполагам?

— Всяка минута е ценна. Не мога да ти кажа повече, но, повярвай ми, това е най-голямата сделка в живота му. Надявам се, че разбираш.

След като разпали любопитството на домакинята, Оуенс закопча чантата си и стана.

— Важно е. Това вече ти е известно.