Стив Мартини - Класацията

Карла Оуенс беше сред най-влиятелните литературни агенти в Ню Йорк, способна да извърши чудеса на пазара на писаното слово. Най-големите сделки с книги минаваха през ръцете й. Тя посредничеше на президенти, автори на любовни романи, а напоследък и на папата в Рим — говореше се, че човек можел по-лесно да си уреди аудиенция при него, отколкото при Карла Оуенс.

От чантата й стърчеше пакет и Аби го позна — пратка по „Федерал Експрес“, пропътувала много мили. Личеше й.

— Всъщност имах път насам и реших да се отбия.

— Накъде?

— Ооо… бях в Лос Анджелис по работа. Прибирам се в Ню Йорк.

„Път насам“ за тази жена означаваше да обиколи цялата страна! Искаше на всяка цена да открие Купър и Аби го знаеше.

— Просто реших да се отбия — добави Оуенс и се огледа, сякаш очакваше да открие някаква следа от Купър. — Не знаех, че сте адвокатка.

— Ммм… Мисля, че забравих да го спомена.

— Мистър Купър клиент ли ви е?

— Просто приятел.

Това сякаш се хареса на посетителката й.

— В града ли е?

— Не.

Това не й хареса.

— По телефона казах, че той замина.

— Помислих си, че вече може да се е върнал.

— Съжалявам, че сте се отклонили толкова много от пътя си. Казах на хората ви, че ще се обадя, когато се върне.

Оуенс въздъхна дълбоко, сякаш съжаляваше за напразното пътуване, опря лакти на бюрото и се усмихна на Аби.

— Да ви предложа ли малко кафе? — попита Аби. — Поне това мога да направя, след като сте дошли чак дотук.

— Да, благодаря.

Аби излезе и се върна с две чаши кафе. Оуенс беше извадила пакета от чантата си и го бе сложила на бюрото пред себе си. Беше в същия плик, в който Аби го бе изпратила преди близо две седмици.

— Великолепно е — отбеляза Оуенс и я погледна. — Мъж, който пише с такъв прелъстителен тон, притежава някаква абсолютна магия. И начинът, по който прониква в женската душа… — Оуенс извъртя очи към тавана. — Много важно е да поговоря с него. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Карла Оуенс не беше сигурна какво може да сподели с жената пред себе си. По принцип трябваше да е колкото се може по-малко. Кредото на литературния агент.

— Доколкото разбрах, мистър Купър ви е помолил да ми изпратите ръкописа, така ли е?

Аби преглътна мъчително. В представите й това беше литературен еквивалент на война, а във всяка война първата жертва бе истината.

— Да — отвърна тя.

— Ако не го представлявате официално, мога ли да попитам какво правите?

— Понякога преписвам, понякога редактирам. Често разговаряме и обсъждаме идеи.

Оуенс разузнаваше. Опитваше се да разбере дали Аби играе важна роля в живота на Гейбъл Купър. След като не му беше адвокат, каква бе тогава?

Премери я с поглед. Аби наближаваше четирийсетте и беше доста привлекателна. Беше възможно дори да изглежда красива, но явно не полагаше грижи за външността си. Карла се опитваше да си представи двамата заедно. Малко редактиране, малко разтриване на гърба, работа до късно през нощта, която може да се превърне в ленива сутрин. Не беше изключено и да са любовници.

— Значи му сътрудничите?

— Не бих използвала тази дума.

Оуенс се усмихна, с което показа какво мисли.

— Да кажем, че сме само приятели. Понякога прекарваме времето си заедно. Когато си тръгва, ми казва къде отива и обикновено се връща.

— Разбирам. — Изведнъж усмивката на Карла стана още по-широка. Аби трябваше да влезе в сметката. Може би пък пътуването не беше напразно. След като нямаше начин да спечели в момента самия Купър, Аби беше следващата възможност, също добра.

Двете жени седяха пред чашите си и се преценяваха взаимно.

— Знаете ли къде е мистър Купър? — Оуенс би могла да го открие сама.

— Последния път се обади от Мексико.

— Обширен район.

— Някъде близо до, Канкун е.

Малко по-точно? Дали да попита за име на град? Карла не беше сигурна.

— На курорт ли е?

— Не. Гейбъл мрази курортите. Хора около басейн се пекат върху бетон. Из пущинаците е. Някъде на полуостров Юкатан. — Явно нямаше начин да го намери.

Оуенс отпи глътка кафе и се замисли над следващия си въпрос.

— И какво прави там?

— Събира материал за следващата си книга.

— Работи върху нова книга?

Аби кимна.

— Като тази ли? — Оуенс докосна пакета на масата пред себе си, сякаш той притежаваше целебни свойства.

Аби отново кимна.

— Ужасно важно е да поговорим — каза Оуенс. — Защо не опитаме да се свържем с него? Може би тази вечер? Нямам нищо против да остана един ден. Ще платя разговора.