Йордан Матеев - Брилянти за Ева

― Но, моля ви, аз…

― Арестувайте ги! ― изфуча афектираният полицай и двамата му подчинени мигом ги оковаха и помъкнаха към полицейската кола на улицата.

След като престояха двайсет и четири часа в участъка, полицейският инспектор ги викна в кабинета си. Изглеждаше мрачен и сконфузен. Двамата обвиняеми потръпнаха в зловещи предположения.

― Станала е грешка ― с неохота изсумтя служителят. ― Арестувахме истинския виновник, вие сте свободни.

― Но как?! Кой беше виновният?! ― попитаха почти в един глас двамата бивши заподозрени.

Инспекторът бръкна в чекмеджето на бюрото си, извади оранжева запалка и запали евтина цигара.

Беше в лошо настроение, но им даде отговор:

― Брилянтите за Ева бяха фалшиви. Стопроцентови стъкълца! Притиснахме издателят Боян Кръстев и той си призна, че е искал да натопи Ева Данева за кражбата на скъпоценностите. Мотивът му ― вдовицата да не го притиска повече за авторските права на съпруга си Данев. Но той се кълнеше и за друго…

― За какво? ― запита по-хладнокръвният Манолов.

― Че е изпратил истинска стока, а не някакъв фалшификат.

― Нима, господин инспекторе?! ― възкликна потресената вдовица.

― Да, именно. А сега си вървете. Ще го притиснем и ще открием оригиналите.

― Но защо, за Бога, мислите, че той е крадецът? ― полюбопитства упорито писателят.

― Елементарно просто, младежо. Иначе откъде щеше да знае за извършения обир?

Данева и Манолов се озоваха пред полицейския участък. Денят беше лазурен и слънчев; двамата с облекчение си стиснаха ръцете за сбогом.

Когато вдовицата се скри от погледа на Манолов, подсвирквайки под носа си, той се върна обратно в бар „Екзотика“. Поръча си бутилка минерална вода, смигвайки на бармана.

― Пазите ли това, което ви оставих? ― попита го безгрижно. ― Благодаря ви ― додаде, когато онзи му връчи пакетчето. ― Наистина, много съм ви задължен!

Изпи си набързо горнобанската вода и с радостен вид напусна заведението.

По-късно, вкъщи, разопакова пакетчето и от него изпаднаха шепа брилянти, в чиято автентичност не се съмняваше, тъй като сам ги беше подменил с фалшификатите. Беше заменил брилянтите още когато Кръстев му беше обърнал гръб, за да си върви, а за кражбата знаеше, защото самият той беше крадецът; беше заплатил с брилянтите издаването на петте си романа. А сега щяха да му послужат и като заслужен хонорар; нека изиграният издател сам се оправяше с ченгетата.

А за красивата вдовица в главата му се въртяха някои пикантни планове, но те не бяха за ушите и очите на никого…

гр. Варна

7 декември 2007 година

© 2007 Йордан Матеев

Източник: Авторът

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4502]

Последна редакция: 2007-12-10 10:00:00