Джек Лондон - Да убиеш човек…

— Не, госпожице, не чак толкова. Случвало се е да попрехвърля мярката и да се поразвилнея, но много рядко. Ама има и дни, когато тъкмо навреме ми пада да гаврътна нещо съвсем специално и тая чашка беше точно такава. А сега благодаря ви за вашата любезност, госпожице, и да си хващам пътя.

Госпожа Сетлиф не искаше да загуби своя крадец. Беше твърде улегнала жена, за да се отличава с романтизъм, но сегашното положение пораждаше възбуда, която й доставяше удоволствие. Освен това знаеше, че няма никаква опасност. Мъжът, въпреки волевата си брадичка и непоколебимия поглед в кафявите очи, беше крайно сговорчив. А пък и по-дълбоко в съзнанието й се мяркаше мисълта за слушащи я с възхищение приятелки. Щеше да е много жалко да се лиши от това.

— Не сте ми обяснили как грабежът във вашия случай е само прибиране на нещо, което си е ваше — рече тя. — Хайде, седнете и ми го обяснете тука, на масата.

Тя заобиколи, за да седне на своето място, а него настани от другата страна на ъгъла, срещу себе си. Той все още беше нащрек, както тя забелЯза, а очите му шареха зорко насам-натам и току се .връщаха със затаено възхищение към нея, но винаги само за миг. Забеляза също така, че докато тя говореше, той се вслушваше в други звуци, а не в нейния глас. Не изпускаше от погледа си и револвера, оставен на ъгъла на масата помежду им, с ръкохватката към дясната му ръка.

Но той беше в ново, непознато за него обкръжение. Този човек от Запада, запознат с потайностите,на горите и равнините, с остро зрение и слух, предпазлив и подозрителен, не знаеше, че под масата, близо до крака й имаше копче на електрически звънец. Не беше нито чувал, нито сънувал за такова приспособление и цялата му бдителност и недоверчивост не струваха .пукната пара.

— Работата стои така, госпожице — започна той в отговор на подканата й. — Старият Сетлиф веднъж ми изигра номер в малка сделка. Долна работа беше, но той надви. Всичко е редовно и законно, щом има зад него няколкостотин милиона. Аз не хленча, нито искам да наклеветя баща ви. Той и да ме види, няма да знае кой съм и сигур понятие си няма, че е отмъкнал нещо от мене. Много е голям, върти и се разправя с милиони, отде ще е чул за дребосък като мене! Той само командува. Има си какви ли не специалисти, дето мислят, кроят и работят за него; .някои от тях, чул съм, получавали повече пари от президента на Щатите. Аз съм само един от хилядите, дето са били измамени от баща ви, това е то! Знаете ли, имах си аз една дупка в земята, нищо и никаква миничка с агрегат от една конска сила. И когато сложиха ръка на целия Ай-дахо и реорганизираха металолеярния тръст, и станаха господари на всичко наоколо, и инсталираха големите хидравлични съоръжения в Туин Пайнс, е, съсипан бях и аз. Името ми бе зачеркнато, преди още да започнат да леят първата руда. Та затова тая нощ, както съм останал без пукната пара, а приятелят ми е в такава голяма нужда, наминах тук да задигна едно-друго от баща ви. Както съм изпаднал, сметнах, че един вид имам да го взимам.

— Да предположим, че всичко, което казвате, е така — отбеляза тя, — въпреки всичко то не променя кражбата с взлом в нещо друго. То не би ви оправдало пред съда.

— Зная — призна той смирено. — Това, което е право, не винаги е законно. Нали затова толкова се притеснявам да седя тук и да приказвам с вас. Не че вашата компания не ми е приятна, много дори ми е приятна, но просто не мога да се оставя да ме хванат. Зная какво ще ми направят в тоя град тука. Имаше един младеж, дето го осъдиха миналата седмица на пет години, задето взел от едного срещу дулото на револвера два долара и осемдесет и пет цента. Прочетох го във вестника. Когато времената са тежки и няма работа, човек от отчаяние върши какво ли не. Пък тогава тия, от които има какво да се отмъкне, и те като нищо правят отчаяни неща на другите. Спипат ли ме, не мога да се отърва с по-малко от десет години. Затова сега дращя да се измъкна.

— Не, чакайте! — Тя вдигна ръка да го задържи и същевременно махна крака си от звънеца, който беше натискала на пресекулки. — Вие още не сте ми казали името си.

Той се подвоуми.

— Наричайте ме Дейв.

— Тогава… Дейв… — тя се засмя с мило смущение. — Трябва да се направи нещо за вас. Вие сте млад човек и ето че тръгвате по лош път. Като започнете с такива опити да прибирате това, което-смятате, че ви се пада, по-нататък ще прибирате и онова, за което сте съвсем сигурен, че не ви се падаИ вие знаете какъв ще е краят. Вместо това трябва да ви намерим някакво почтено занятие.