Джек Лондон - Да убиеш човек…

Тя го загледа с детинско изражение на наивно-неверие в очите.

— Никога още не съм виждала крадец — увери

го тя — и не зная как да ви кажа колко ми е интересно.

— Аз не съм крадец, госпожице. Не съм истински крадец — побърза да добави той, когато забеляза подигравателното й недоверие. — Изглеждам такъв тук, във вашата къща. Но сега за първи път съм се захванал с такава работа. Трябват ми пари — много ми трябват. Освен това смятам, че ще си прибера нещо, което имам да взимам.

— Не ви разбирам — усмихна се тя, за да го накара да продължи. — Дошли сте тук, за да ни

ограбите, а да ограбваш, значи да взимаш нещо, което не е твое.

— И да, и не, в този по-особен случай. Но смятам, че е по-добре да си тръгвам вече.

Той се запъти към вратата на трапезарията, но жената му препречи пътя, а каква прекрасна пречка представляваше тя! Лявата му ръка се протегна;

напред, сякаш за да я сграбчи, но той се разколеба. Беше явно завладян от нежната й женственост.

— Ето! — възкликна тя тържествуващо. — Знаех си, че няма да го направите. Крадецът се смути.

Жената весело се засмя.

— Има крадци и крадци, нали знаете? От вас не ме е страх, защото съм сигурна, че не сте от тези, които биха сторили зло на жена. Хайде, да си поприказваме малко. Никой няма да ни безпокои. Аз съм съвсем сама. Моят… баща ми пътува с влак за Ню Йорк. Всички слуги спят. Бих искала да ви дам нещо да хапнете — жените винаги слагат среднощна вечеря на крадците, които залавят, поне според разказите в списанията. Но аз не зная къде има храна. Може би ще пийнете нещичко?

Той се поколеба и не отговори, но тя забеляза в погледа му да се разгаря възхищението от нея.

— Нали не ви е страх? — запита тя. — Няма да ви отровя, Обещавам ви. Ще пия с вас, за да ви покажа, че няма нищо страшно.

— И вие ако не сте някакво чудо! — заяви той и:за първи път отпусна револвера и го остави да увисне отстрани. — Отсега нататък няма вече защо да ми разправят, че градските жени били страхливи. Вие не сте кой знае колко. .. само едно дребно хубаво женче. Ама май не сте никак от плашливите. Пък отгоре на всичко и доверие ми гласувате. Не са много жените, нито пък мъжете, дето биха се държали с човек с револвер така, както вие се държите с мен.

Тя се усмихна от удоволствие при този комплимент и отговори с много искрено изражение:

— То е, защото ви харесвам. Имате твърде честен вид за един крадец. Не би трябвало да правите такива неща. Ако не ви е провървяло, трябва да си намерите работа. Хайде, оставете някъде този отвратителен револвер и да обсъдим положението. Това, което трябва да направите, е да започнете да работите.

— Ама не в тоя град — забеляза той рязко. —

Изпотрепах си краката, стопих се да си търся работа. А бях хубав, едър мъж едно време… преди

да започна да си търся работа.

Веселият смях, с който посрещна язвителната му шега, явно му се хареса; тя веднага го забеляза и побърза да се възползува от това. Направо от вратата се запъти към бюфета.

— Хайде, трябва да ми разкажете всичко, докато

ви сипвам нещо за пиене. Какво да бъде? Уиски?

— Да, госпожице — отговори той и я последва, но все още продължаваше да държи револвера отпуснат до хълбока и да поглежда с притеснение отворената врата.

Жената му наля една чаша на бюфета.

— Обещах да пия с вас — рече тя колебливо. — Но не обичам уиски. Аз… предпочитам херес. Тя вдигна нерешително бутилката с херес, сякаш

искаше съгласието му.

— То се знае — кимна й той. — Уискито е мъжко питие. Никак не ми харесва, като гледам как го пият жените. Виното си е по-добре за тях.

Тя вдигна чашата си с разнежващо съчувствен

поглед.

— Пожелавам ви да си намерите добра служба… Но се прекъсна, като видя изражението на изненада и погнуса на лицето му. Едва допрял чашата,

той я отдръпна от устата.

— Какво има? — запита тя разтревожено. — Не ви ли харесва? Да не съм сгрешила нещо?

— На това уиски му има нещо. Стои като загоряло и опушено.

— Ах! Колко съм глупава! Дала съм ви скоч. Разбира се, вие сте свикнали на ръжено уиски. Чакайте да ви го сменя.

Почти с майчинска загриженост тя смени чашата с друга, потърси и намери нужната бутилка.

— По-добро ли е?.

— Да, госпожице. Няма пушек. Като нищо това е истинско хубаво уиски. Не съм пил нито чашка от една седмица. Направо се хлъзга: дето се казва, като масло; не е направено в химическа фабрика.

— Пияч ли сте? :

Това беше наполовина въпрос, наполовина предизвикателство.