Треванян - Шибуми (Начин за игра на Шибуми)

Хел скъса връвта на пакета и прегледа съдържанието. Декларации, снимки, записи — всички те разкриващи личности и правителствени организации, замесени в убийството на Джон Ф. Кенеди и в прикриването на някои особености на това убийство. Особено интересни бяха изявленията от една личност, идентифицирана като Човека с чадъра, и от друга, наречена Мъжа от противопожарния изход, и от трета, Звънаря.

Хел кимна с глава. Наистина, много силни средства за постигане на целта му.

След една проста вечеря с наденица, хляб и лук, прокарани с прясно червено вино, направиха заедно една разходка из земите, като се стараеха да не се приближават към разрушения замък. Вечерта падаше. Около планината се събираха перести облачета, оцветени в оранжево и виолетово.

Хел спомена, че ще замине за няколко дни. Биха могли да започнат работата по възстановяването, когато се върне.

— Ще ми се доверите ли да го направя, мосю? След като така ви провалих? — Пиер беше изпаднал в самосъжаление. Беше решил, че щеше да защити по-добре мадам, ако беше абсолютно трезв.

Хел смени разговора.

— Какво можем да очакваме от времето утре, Пиер? Старият човек погледна мълчаливо към небето и повдигна рамене.

— Не знам, м’сю. Да ви кажа право, не мога наистина да познавам времето. Само се правя, че разбирам, за да изглеждам важен.

— Но, Пиер, предсказанията ти винаги са верни. Аз разчитам на тях и те добре ми служат.

Пиер се намръщи, опитвайки се да си спомни.

— Наистина ли е така, мосю?

— Не бих посмял да отида в планината без твоя съвет.

— Наистина ли?

— Мисля, че това е въпрос на мъдрост, на възраст и на баскска кръв. Аз може да остарея след време и дори да постигна мъдрост. Но баскската кръв… — Хел въздъхна и удари един шубрак, докато минаваха.

Пиер помълча известно време. Накрая каза:

— Знаете ли? Мисля, че това, което казахте, е истина. Вероятно е дарба. Дори и аз вярвам, че това са знаци по небето, но в действителност е дарба — едно умение, което притежават само моите хора. Например, виждате ли как овцата на небето има червеникаво руно? Сега, много важно е да се знае, че луната намалява и че птиците връхлитаха ниско тази сутрин. От това мога със сигурност да кажа…

Главата на отец Ксавиер беше наведена, пръстите му притискаха слепоочието, ръката му закриваше частично неясните черти на старата жена от другата страна на пердето на изповедалнята. Това беше една поза на съчувствено разбиране, която му позволяваше да си мисли за свои работи, докато разкайващата се монотонно говореше, припомняйки си всички малки прегрешения, опитвайки се да убеди Господ, че е невинна за всички по-големи грехове. Беше стигнала до момента на признаване на чуждите грехове, да иска прошка, че не е била достатъчно силна да предпази мъжа си от пиене, че беше слушала проклетите клюки на мадам Ибар, съседката, че беше позволила на сина си да пропусне службата.

Докато автоматично изхъмкваше по една въпросителна забележка при всяка пауза, умът на отец Ксавиер беше зает с въпроса за суеверието. По време на службата тази сутрин пътуващият свещеник беше използвал едно древно суеверие, за да привлече вниманието им и да подчертае своето съобщение за вяра и революция. Той самият беше твърде добре образован, за да вярва в примитивните страхове, който характеризираха вярата на баските, живеещи в планините; но като Христов воин използваше всички подръчни средства, за да нанесе удар за войнстващата църква. Знаеше поверието, че ако удари часовник по време на Sagara (възнасянето на Духа), това е непогрешим знак за близка смърт. Поставяйки часовника долу до олтара, той го беше нагласил така, че Sagara да съвпадне точно когато удари пълен час. От цялото паство се чу ахкане, след което последва продължителна тишина. И поемайки тази тема от поличбата за близка смърт, той им беше обяснил, че това означава смърт на потисниците на баскския народ и смърт на небожественото влияние сред революционното движение. Беше останал доволен от ефекта, изразен най-вече от няколко покани за вечеря и да прекара нощта в домовете на местни селяни и отчасти — от необичайно голямата група каещи се — дори и няколко мъже, макар и възрастни.

Няма ли тази жена да свърши най-после със списъка на прегрешенията си? Вечерта беше настъпила, сгъстявайки сенките в старата църква, и той усещаше глад. Малко преди това беше надникнал и беше установил, че тази говорилница беше последната от дошлите да се изповядат. Той въздъхна и прекъсна потока й от прегрешения, наричайки я своя сестра и казвайки й, че Христос разбира и прощава, като й даде наказание с много молитви, което щеше да я накара да се чувства важна.