Джек Лондон: Страшните Соломонови острови

Берти с четири очи чакаше да изпие коктейла, който Хариуел му приготви и поднесе; но преди да се докосне до него, влезе някакъв човек с брич и ботуши.

— Сега пък какво има? — попита управителят и погледна новодошлия в лицето. — Да не е придошла реката?

— Каква ти река — негрите! Един изскочи от тръстиката и гръмна по мен от десетина крачки. С шнайдер и стреля от бедро. Искам само да знам откъде е взел шнайдера този дявол? О, извинявайте. Драго ми е да се запозная с вас, господин Аркрайт.

— Господин Браун е мой помощник — обясни Хариуел. — А сега да си пийнем.

— Но откъде все пак е взел този шнайдер? — настоя господин Браун. — Винаги съм казвал, че не бива да държим тия пушки в къщата.

— Но те са си тук — каза господин Хариуел, давайки си вид, че се горещи. Браун се усмихна недоверчиво.

— Елате да се уверите — каза управителят.

Берти отиде с тях в канцеларията, дето Хариуел посочи тържествуващо една голяма амбалажна каса в прашния ъгъл.

— Добре де, тогава откъде тоя мръсник е взел шнайдера? — продължаваше Браун.

В този миг Мактавиш вдигна касата. Управителят подскочи от удивление, после махна капака. Касата беше празна. Те се спогледаха в мълчалив ужас. Хариуел клюмна умърлушен. Тогава Мактавиш изпсува.

— Нали непрекъснато повтарях, че не бива да се доверяваме на прислугата в къщата.

— Работата изглежда наистина сериозна — призна Хариуел, — но ще се справим. Трябва само да пораздрусаме тия кръвожадни негри. Елате да обядваме, господа, но вземете, ако обичате, и пушките си, а вие, господин Браун, бъдете така добър да приготвите петдесет шашки динамит. Пригответе къси фитили. Ще им дадем добър урок. А сега, господа, заповядайте.

Едно от нещата, които Берти ненавиждаше, беше ориз с шафран. Но така се случи, че само той яде от съблазнителния омлет. Привършваше вече яденето, когато и Хариуел си взе от омлета. Опита една хапка и взе да плюе шумно.

— Втори път вече — каза мрачно Мактавиш. Хариуел все още кашляше и плюеше.

— Какво втори път? — с разтреперан глас попита Берти.

— Отрова — беше отговорът. — Този готвач ще бъде обесен.

— Така си отиде счетоводителят от Кейп Марш — каза Браун. — Ужасна смърт. Разправят, че писъците му се чували на три мили.

— Ще окова тоя готвач във вериги — избухна Хариуел. — Добре, че разбрахме навреме.

Берти седеше като вцепенен. Лицето му бе загубило цвета си. Той се опита да каже нещо, но от гърлото му излязоха само нечленоразделни звуци. Всички го гледаха уплашено.

— Нима ядохте! Нима ядохте! — възкликна Мактавиш с напрегнат глас.

— Да, ядох, и то много, цяла чиния! — отпуши се Берти като изскочил над водата гмуркач, който изведнъж си поема дъх.

Ужасната тишина продължи половин минута и Берти прочете в очите им съдбата си

— Може пък да не е било отрова — рече унило Хариуел.

— Повикайте готвача — каза Браун. Почти веднага влезе готвачът — ухилено чернокожо момче с продупчен нос и пробити уши.

— Ела тук, Уиуи, какво е това? — изрева Хариуел и посочи заканително омлета.

По лицето на Уиуи се изписа съвсем естествена уплаха и смущение.

— Кай-кай, хубаво ядене — промърмори той в своя защита.

— Накарайте го да яде от омлета — предложи Мактавиш. — Така най-добре ще го проверим.

Хариуел напълни една лъжица и скоЧи след готвача, който побягна ужасен.

— Това решава въпроса — произнесе тържествено Браун. — Той не ще да яде.

— Господин Браун, бъдете така добър да го оковете във вериги — каза Хариуел и се обърна безгрижно към Берти: — Всичко е наред, приятелю, комисарят ще се разправи с него; и ако умрете, той ще увисне на бесилото, бъдете сигурен.

— Не вярвам да го обесят — възрази Мактавиш.

— Но, господа, господа! — извика Берти. — Помислете все пак и за мене.

Хариуел сви съчувствено рамене.

— Съжалявам, драги мой, но това е туземна отрова, а срещу туземните отрови няма противосредства. Помъчете се да се поуспокоите и ако. . .

Два силни изстрела навън прекъснаха разговора, след което Браун се върна, напълни отново карабината си и седна на масата.

— Готвачът е мъртъв — каза той. — Треска. Остра атака.

— Тъкмо обяснявах на господин Аркрайт, че за туземните отрови няма противосредства…

— Освен джин — прекъсна го Браун. Хариуел се нарече разсеян идиот и хукна за бутилката с джин.

— Пийте го чист, човече — предупреди той Берти, който изгълта набързо една голяма чаша, две трети пълна със силния алкохол, и така се закашля и задави от парливото питие, че сълзи потекоха по бузите му.