Джек Лондон - Историята на Джийс Ък

После влезе жена с царствена осанка, увенчана с корона от блестящи като слънце коси. Тя се приближаваше към Джийс Ък като тиха музика над заспали води, дрехата й се спущаше подобно на песен, а тялото й се полюляваше ритмично. Самата Джийс Ък беше покорителка на мъжки сърца. Достатъчно беше да се изброят Оч Иш и Името, и Ха Ио, и Уи Нуч, без да се споменават Нийл Бонър, Джон Томпсън и други бели мъже, които бяха изпитали нейната власт. Но тя гледаше големите сини очи и розовата кожа на жената, която идваше срещу нея, и я оцени така, както оценяват мъжете, и почувствува, че става малка и нищожна пред това сияещо и блестящо същество.

— Вие искате да видите моя съпруг? — попита жената и Джийс Ък се .изуми от чистия сребрист глас, който никога не се беше провиквал грубо към ръмжащите кучета-вълци, не бе привикнал на гърлената реч, нито пък бе загрубял от бурите, мраза и дима на огъня в стана.

— Не — отвърна бавно Джийс Ък, като подбираше старателно думите си, за да покаже познанията си по английски език. — Аз искам да видя Нийл Бонър.

— Той е мой съпруг — усмихна се жената. Значи всичко е истина! Джон Томпсън не я бе лъгал в онзи мрачен февруарски ден, когато тя се изсмя гордо и тръшна вратата под носа му. Както някога бе проснала Еймъс Пентли върху коляното си и бе вдигнала нож над него, така и сега я теглеше неудържимо желание да се хвърли върху тази жена, да я повали на земята и да изтръгне живота от нейното прекрасно тяло. Мислите се носеха като вихър в главата на Джийс Ък, но тя с нищо не ги издаде и Кити Бонър не можа и да си представи колко близко се намираше в тази минута до смъртта. Джийс Ък кимна с глава, че е разбрала, тогава

Кити Бонър обясни, че всеки момент очакват завръщането на Ннйл. След това седнаха в едни смешно удобни столове и Кити се опита да забавлява своята странна гостенка, а Джийс Ък и помагаше в това, колкото й беше възможно.

— Вие сте срещали моя съпруг на Север? — попита Кити.

— Да. Перях му дрехи — отвърна Джийс Ък и почувствува, че английският й език започва рязко да се влошава.

— А това е вашият син, нали? Аз имам дъщеря. Кити накара да повикат дъщеря й и докато децата се опознаваха по техен начин, двете жени се впуснаха в присъщ на майките разговор и пиеха чай от такива крехки чаши, че Джинс Ък се опасяваше да не би нейната чаша да се строши на парченца между пръстите й. Никога по-рано не беше виждала

толкова изящни и нежни чаши. Тя мислено сравни чашите с жената, която наливаше чая, след това пред погледа й неволно изплуваха тиквените кратуни и канчетата на тойатите и грубите канчета на Двадесета миля, които оприличи със себе си. По такъв начин пред Джийс Ък изникна една задача. Тя беше победена. Това беше жена, различна от нея, по-достойна да роди и отгледа децата на Нийл Бонър. Така както неговото племе превъзхождаше нейното, така и жените от неговото племе превъзхождаха

нея. Те покоряваха мъжете така, както мъжете им покоряваха света. Джийс Ък погледна нежната розова кожа на Кити Бонър и си представи своето загоряло от слънцето лице. След туй премести поглед от мургавата ръка към бялата — едната загрубяла от работа, покрита с мазоли от дръжката на бич; и веслото на лодката, другата непознала труд — нежна и мека като ръката на новородено. въпреки явната нежност и слабост Джинс Ък погледна в сините очи на жената и забеляза онази сила, която беше видяла в очите на Нийл Бонър н в очите на хората от неговото племе.

— Та това е Джийс Ък! — извика Ннйл Бонър, когато влезе в стаята. Той изрече думите спокойно, даже твърде сърдечно; приближи до нея и стисна и двете й ръце, но в погледа му, насочен в нейните очи, се четеше тревога, която тя веднага разбра.

— Здравей, Нийл — каза тя. — Изглеждаш много добре. — Отлично, отлично, Джийс Ък — отвърна сърдечно той, поглеждайки крадешком към Кити, като се стараеше да разбере какво се бе случило между двете жени. Бонър познаваше твърде добре своята жена, за да очаква някакъв израз по лицето й даже И да се бе случило най-лошото. — Не мога да кажа колко се радвам, че те виждам — продължи той. — Какво се е случило? Да не си открила златна мина? Кога пристигна? Аз пристигнала днес — отвърна тя с глас, който инстинктивно се пригоди към гърлените звуци. — Не съм открила златна мина, Нийл. Знаеш капитан Маркхайм, Аляска? Аз готвила в негов дом, дълго. Пари не харчила, събрала много. Аз решила заминава и види земя на бели. Много красива земя имат бели хора. Много красиво — добави тя.