Джек Лондон - Нам-Бок лъжеца

— Всички неща, за които говори ти, са сенки — подхвана Кугах. — Ти си ги донесъл от страната на сенките и в страната на сенките трябва да ги върнеш. Твоята байдарка е готова и хората от племето те чакат. Те няма да заспят, докато не заминеш.

Нам-Бок беше смутен, но се заслуша в думите на вожда.

— Ако ти си Нам-Бок — говореше Опи-Куан, — тогава ти си най-опасният и най-удивителният лъжец, който съм виждал; ако си сянката на Нам-Бок, тогава ти разказваш за сенки, за които живите хора не бива да знаят нищо. Ние мислим, че това голямо село, за което говориш, е селото на сенките. Там витаят сенките на умрелите, защото мъртвите са много, а живите малко. Мъртъвците не се завръщат. Досега не се е завърнал нито един мъртвец. Ти с твоите удивителни разкази си първият. Не е редно мъртвец да се завръща и ако ние допуснем това, очаква ни голяма беда.

Нам-Бок познаваше добре своя народ и разбираше, че решението на съвета е равносилно на закон. Затова той се остави да го заведат до брега, където го настаниха на кануто и му тикнаха едно весло в ръцете. Някъде откъм морето се чу крясъкът на заблудена дива патица, а вълните с глух плясък се разливаха върху пясъка. Над земята и водата беше надвиснал сумрак, а на север слънцето тлееше мъждиво, обвито в кървавочервени мъглявини Чайките летяха ниско. Откъм брега духаше остър, студен вятър, а черните кълбести облаци предвещаваха лошо време.

— Ти дойде от морето — заговори монотонно Опи-Куан, като че произнасяше заклинание — и отиваш обратно в морето. Така равновесието се възстановява и се връща законният ред.

Баск-Уа-Уан приближи, накуцвайки, до пенещия се край на водата и извика:

— Благославям те, Нам-Бок, затова, че си спомни за мен.

Кугах тласна кануто от брега, дръпна шала от нейните рамене и го хвърли в лодката.

— През дългите нощи е студено — проплака тя — и студът прониква през старите ми кости.

— Това е сянка — отвърна резбарят, — а сенките не държат топло.

Нам-Бок се изправи, за да може гласът му да стигне до нея.

— О, Баск-Уа-Уан, майко, която си ме родила! — извика той — Чуй думите на Нам-Бок, твоя син. В кануто има място за двама и той иска ти да тръгнеш с него. Там, където отива той, има много риба и мас. Там не става студено, а животът е лек и железните неща работят вместо човека. Ще дойдеш ли, о Баск-Уа-Уан?

Тя се замисли за миг, а в това време кануто се отдалечи бързо от нея. След това извика с треперещ глас:

— Аз съм стара, Нам-Бок, и скоро ще отида в страната на сенките. Но не ми се тръгва, преди да ми е дошло времето. Аз съм стара, Нам-Бок, и се страхувам.

Един лъч разсече сумрака, легнал върху морето, и обагри лодката и човека със златисточервен блясък. Рибарите затихнаха, чуваше се само виенето на вятъра и крясъците на чайките, които летяха ниско.

© 1901 Джек Лондон

© 1982 Борис Дамянов, превод от английски

Jack London

Nam-Bok the Liar, 1901

Сканиране, разпознаване и корекция: Светослав Иванов, 2007

Издание:

Джек Лондон. Бялото мълчание (сборник разкази)

Издателство „Отечество“, София, 1982

Best Short Stories of Jack London

The Sun Dial Press, New York, 1945

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2362]

Последна редакция: 2007-01-22 20:31:36