Уолтър Лорд: Последната нощ на „Титаник“

Потресен бе дори „Социалният регистър“. По това време корабът, с който пътуваха хората бе важен измерител на тяхното благосъстояние и място във висшето общество и справочникът чинно водеше статистика на пътниците. Трагедията го постави пред неочакван проблем. Ако обяви, че регистрираните семейства са пресекли океана с „Титаник“ , щеше вярно да се определи социалното им положение, но това не бе истина. Да се каже, че са пристигнали с бавния „Карпатия“, бе вярно, но в социален аспект не беше правилно. Как да се реши дилемата? При загиналите „Регистърът“ ловко разреши проблема — след имената им просто отбеляза думите: „загинал в морето, 15 април 1912 година“. За оцелелите той внимателно постави фразата: „пристигнал Титан — Карпат, 18 април 1912 година“. Тирето отразяваше най-голямата морска катастрофа в човешката история.

Това, което тревожеше хората, не бе просто трагедията — или дори нейната безсмисленост — а елементът на съдбовна предопределеност. Ако „Титаник“ беше обърнал внимание на шестте ледови предупреждения в неделя… ако ледовите условия бяха нормални… ако нощта бе бурна или озарена с луна… ако корабът бе видял айсберга 15 секунди по-рано или 15 секунди по-късно… ако ледът бе засегнал кораба в друга област на корпуса… ако водонепроницаемите прегради достигаха с една палуба по-нагоре… ако имаше достатъчно спасителни лодки… ако само беше дошъл „Калифорниън“. При условие, че се беше сбъднало само едно от тези „ако“, може би щеше да бъде спасен всеки един човешки живот. Но напук всичко бе обратно — като в класическа гръцка трагедия.

Когато „Карпатия“ се насочи към Ню Йорк в ярката, слънчева утрин на 15 април, тези мисли още не терзаеха човешката съвест. По това време спасените се бяха или отпуснали изнемощели в палубните кресла, или пиеха кафе в ресторанта, или се чудеха какво да облекат.

Пътниците от „Карпатия“ галантно им помагаха изравяйки допълнителни четки за зъби, давайки назаем дрехи, шиейки облекла за децата от корабните одеала, донесени със спасителните лодки. Пътуващ за Португалия търговец на вино от Мейси се превърна в ангел-хранител на тримата спасени закупчици на „Гимбълс“. Г-жа Луис Огден занесе по чаша кафе на две жени, които седяха самотни в един ъгъл.

— Идете си — казаха те, — ние току-що видяхме съпрузите си удавени.

За някои от спасените животът започна отново — Лорънс Бизли бързо надраска радиограма, че е жив и здрав. На други им беше необходимо по-дълго време. Полковник Грейси лежеше върху дивана в ресторанта под купчина одеала, докато дрехите му се сушаха във фурните на кухнята. Брюс Исмей седеше треперещ в кабината на доктора инжектиран с голяма доза опиати. Харълд Брайд дойде на себе си в някаква спалня; над него се бе надвесила жена и той почувства ръката й, докато тя го вчесваше и пипаше лицето му.

Джек Тейър беше в друга кабина наблизо. Любезен мъж му бе отстъпил пижамата си и своята койка. Сега Тейър си лягаше точно така, както и преди 10 часа. Той се мушна в хладните чаршафи и през главата му мина мисълта, че чашата бренди, която току-що бе погълнал, бе първата глътка концентриран алкохол в живота му. Той наистина бе започнал да възмъжава. Дълбоко долу машините на „Карпатия“ тракаха с бърз, успокоителен ритъм. Горе високо вятърът свиреше в мачтите. Отпред бе Ню Йорк и родният дом във Филаделфия. Отзад слънцето докосна с лъчите си червено-белия, на ленти, ръстомер от бръснарницата на „Титаник“, който се носеше в празното море. Но за Джек Тейър това нямаше значение. Брендито си бе свършило работата. Той бе дълбоко заспал.

„Няма вече да има друг кораб като него“ — казва хлебарят Чарлс Бърджис и с право. За 43 години работа в Атлантика той е видял кораби — „Олимпик“… „Маджестик“… „Мавритания“ и други. Днес, работещ като транжор в кухнята на „Куин Елизабет“, Бърджис е вероятно единственият член от екипажа на „Титаник“ все още на служба.

— Като „Олимпик“ е, да, но много по-изискан — казва той. — Вземете например ресторанта. На „Олимпик“ даже нямаше килим, а на „Титаник“, ах, просто потъваш до коленете. Да вземем после мебелите: толкова тежки, че едва ги дигаш. А облицовката на стените… Сега правят по-големи и по-бързи кораби, но в този кораб бе въплътено старание, сръчност. Той беше красив, чудесен кораб.

Спомените на Бърджис са типични. „Титаник“ сякаш е омагьосал всички, които са го строили или са пътували с него. И вярното е, че с минаването на годините той става все по-загадъчен. Много от спасените настояват, че корабът е бил два пъти по-голям от „Олимпик“ — всъщност те бяха еднотипни кораби, като „Титаник“ бе по-голям само с 1004 тона. Други си спомнят курсове по голф, тенискортове с олимпийски размери, стадо дойни крави и други малки екстравагантности, които превишават представите дори на „Уайт Стар Лайн“ за лукс.