Гор Видал - Юлиан

— Но у Митра няма нищо, което да може да се сравни с християнските тайнства — започнах аз, опитвайки се да защищавам теза, в която не вярвах. — Например с причастието, приемането на хляба и виното. Христос е казал: „Яжте, това е моето тяло, пийте, това е моята кръв.“

Максим се усмихна.

— Няма да разкрия някаква тайна на Митра, ако ти кажа, че ние също приемаме символично ядене, като припомняме думите на персийския пророк Заратустра, който казал на тези, които почитат единния бог и Митра: „Който не вкуси от тялото ми и не пие от кръвта ми, та да стане едно с мене и аз едно с него, няма да познае спасението.“ Това е било казано шест века преди раждането на Назарянина.

Бях смаян.

— Заратустра е бил човек…

— Бил е пророк. Бил е убит в храма от враговете си. Умирайки, той казал: „Нека Бог ви прости, както и аз ви прощавам.“ Не, няма нищо свято, което галилеяните да не са откраднали. Главната задача на безбройните им събори е да осмислят всичките си заемки. Не завиждам на положението им.

— Четох Порфирий… — започнах аз.

— Тогава знаеш как си противоречат християните.

— А какво да кажем за противоречията в елинската религия?

— Естествено е да има противоречия в стари митове. Но пък и ние не ги вземаме никога буквално. Те са просто загадъчни послания на боговете, които на свой ред са различни превъплъщения на единния бог. Трябва да умеем да ги тълкуваме. Понякога успяваме, понякога не. Християните вярват дословно всичко в книгата за Назарянина, която е написана много години след смъртта му. Но дори и тази книга дотолкова ги затруднява, че те трябва непрекъснато да изменят тълкуванията си. Например никъде не пише, че Исус е бил бог…

— Освен в Йоан. — Приведох цитата: — „И словото стана плът и живя сред нас.“ — Ненапразно пет години бях четец в църквата.

— Това може да се тълкува различно. Какво точно се подразбира под „слово“? Действително ли, както те твърдят, че Светият дух е същевременно и Бог-син, и Бог-отец? Това отново ни връща към неблагочестивата троица, която те наричат „истина“, която на свой ред ни напомня, че благородният Юлиан желае да познае истината.

— Точно това желая.

Обзет бях от странно чувство. Пещерата бе изпълнена с дима на факлите. Всички предмети изглеждаха неясни и недействителни. Нямаше да се изненадам, ако стената внезапно се отвореше и слънцето блеснеше над нас. Но този ден Максим не направи никакви магии. Държеше се като обикновен човек.

— Никой никому не може да посочи истината. Истината е наоколо ни, но всеки трябва да достигне до нея по собствен път. Платон е част от истината; Омир също; също и разказът за юдейския бог, ако се пренебрегнат дръзките му претенции. Истина има там, където човекът е зърнал божественото. Чудото може да пробуди човека. Поезията също може. Самите богове могат по свое желание неочаквано да ни отворят очите.

— Моите очи затворени ли са?

— Да, затворени са.

— Но зная към какво се стремя.

— Да, обаче пред тебе има стена, подобна на огледалото, през което се опита да минеш.

Погледнах го внимателно.

— Максим, покажи ми врата, не огледало.

Той мълча дълго време. Когато най-сетне проговори, не ме гледаше. Втренчил бе поглед в лицето на Кибела.

— Ти си християнин.

— Никакъв не съм.

— Но трябва да си християнин, защото такава е вярата на семейството ти.

— Трябва само да се правя на християнин. Нищо повече.

— Не се ли боиш да бъдеш лицемер?

— Боя се повече да не зная истината.

— Готов ли си да бъдеш посветен в тайнствата на Митра?

— Това ли е пътят?

— Един от пътищата. Ако желаеш да се опиташ, мога да те заведа до вратата. Но отвъд трябва да преминеш сам. Отвъд вратата вече не мога да ти помогна.

— А след като премина?

— Ще знаеш какво значи да умреш и наново да се родиш.

— В такъв случай ти ще бъдеш моят учител, Максим. И моят водач.

— Разбира се, че ще бъда. — Той се усмихна. — Такава е съдбата ни. Спомняш ли си какво ти казах? Нямаме избор, нито ти, нито аз. Съдбата се е намесила. Заедно ще вървим към края на трагедията.

— Трагедия ли?

— Човешкият живот е трагедия: завършва с болки и смърт.

— А след болките? След смъртта?

— Когато прекрачиш прага на Митра, ще познаеш какво е да бъдеш отвъд трагедията, отвъд човешкото, какво значи да се слееш с божеството.

Приск:Интересно е да се наблюдава как действува Максим. Действително беше умен. Мислех, че при първата им среща той ще направи някой и друг фокус — например да накара статуята на Кибела да танцува или нещо подобно. Обаче той не постъпил така. Умело се нахвърля върху християнството и след това предлага на Юлиан митраизма, култ, който не може да не се понрави на нашия герой. Митра винаги е бил любимо божество на нашите императори и до днес популярен сред войниците. Освен това Максим е знаел, че ако той сам посвети Юлиан в тайнствата, по-късно ще може да упражнява влияние върху него.