Гор Видал - Юлиан

Всички пътешественици са единодушни, че Мацелум е едно от най-хубавите места на този свят. Но аз и до ден-днешен го ненавиждам. Мацелум не е град, а императорски дворец, първоначално използуван от някогашните кападокийски владетели като ловна хижа. Константин я разширил така, че сега представлява съвкупност от множество сгради, разположени сред усамотена гора в подножието на връх Аргеус, на около четиристотин мили югоизточно от Константинопол. Когато Констанций наследи принципата, той получи ловната хижа заедно с някои други имоти в околността; фактически доходите на семейството ни идват почти изцяло от кападокийските императорски земи.

Тази вечер, когато разказвах на Приск за онези години, той рече, че съм имал завидно детство. „В края на краищата, живял си в дворец, с парк, бани, водоскоци, отделен параклис — закачи ме той. — Сред най-хубавата област за лов, без да имаш да вършиш нещо друго, освен да четеш. Водил си великолепен живот.“ Не, това не беше великолепен живот. Все едно че бяхме заложници в персийски затвор. Нямаше с кого да размениш дума освен с няколко учители от Цезарея, която е наблизо. Никой от тях не се задържа дълго поради Гал — той не можеше да се сдържи да не ги тормози. По се разбираше с войниците, които ни пазеха, и особено с младите офицери. Когато Гал искаше да спечели някого, той знаеше как да се хареса и скоро те почнаха да го обучават да се бие с меч и копие, щит и брадва. Гал беше роден атлет и имаше дарба да борави с оръжие. Щеше ми се и аз да се упражнявам заедно с него, но той предпочиташе да ме държи настрана от военните си другари. „Ти си чети книгите — казваше той остро. Аз ще бъда военачалник.“ И така, аз продължих да чета.

Формално бяхме поверени на владиката Георгий, митрополит на Кападокия. Той живееше в Цезарея и поне веднъж в месеца ни навестяваше. Именно той настоя образованието ни да бъде изцяло галилеянско.

— Няма защо да не станеш духовник — каза ми той, като ме посочи с дългия си пръст. Владиката беше нисък, слаб човечец, чието изпито лице като че ли винаги се нуждаеше от бръснач.

И докато аз почтително се мъчех да намеря доводи защо не трябва да стана духовник, Гал се усмихна мило и рече:

— Юлиан мечтае да стане духовник, отче. Само за това мисли. Нищо друго не прави, само чете.

— Но аз чета философия… — започнах аз.

— Всички четем философия, разбира се. Но след това стигаме до разказа за Христа, което е начало и край на познанието. Уверен съм, че вашият покоен братовчед и мой стар приятел, владиката Евсебий, ви е подготвил добре. Той много липсва на тези от нас, които са истински християни. — Владиката Георгий започна да се разхожда нагоре-надолу из стаята и да прищраква с пръстите си — типичен негов навик. Гал ми се захили, доволен, че ме е поставил в безизходно положение.

Владиката Георгий внезапно се извърна. Дългият му пръст пак ме сочеше.

— Какво означава Homoiousios?

Знаех. Избъбрих отговора си като папагал, научен да говори:

— Това означава, че Бог-син е от подобно естество на Бог-отец.

— Какво означава Homoousios?

— Че Бог-син е от една плът с Бог-отец.

— Разликата?

— В първия случай Исус бил създаден от Бог-отец преди сътворението на света. Той е син божи по божия милост, но няма божествена природа.

— Защо?

— Защото Бог е един. По определение единствено число. Бог не може да бъде множество, както твърдеше покойният презвитер Арий на Никейския събор.

— Отлично! — Той щракна няколко пъти одобрително. — А във втория случай?

— Homoousios е онова пагубно учение — старият Евсебий ме беше подготвил добре, — което поддържа, че Бог-отец, Бог-син и Светият дух са едно и също.

— Което е невъзможно!

— Което е невъзможно — изчуруликах аз послушно.

— Въпреки това, което се случи в Никея.

— Където през годината 325 владиката Атанасий от Александрия…

— По онова време само някакъв си дякон…

— … се противопостави на братовчед ми владиката Евсебий, както и на владиката Арий, и принуди събора да приеме Атанасиевото учение, че Отец, Син и Свети дух са едно.

— Но битката съвсем не е свършила. С всяка година печелим привърженици. Нашият мъдър повелител споделя това, което вярваме ние, което покойният Арий вярваше. Източните владици се събраха преди две години в Антиохия да подкрепят истинската вяра. Тази година пак ще се срещнем в Сердика и с помощта на императора привържениците на истинската вяра ще унищожат веднъж завинаги учението на Атанасий. Сине мой, ти трябва да станеш духовник. Виждам, имаш призвание за духовник. Ще бъдеш голяма подкрепа за черквата. Утре ще изпратя един от дяконите си. Той ще бъде духовен наставник и на двама ви.