Кон Игълдън - Господари на лъка

Никой не проговори, докато чакаха Чингис да се изкашля в юмрука си и с мъка да си поеме дъх.

— Дадох му мир — най-после рече той. — А той крещи на целия свят, че думата ми не означава нищо за него.

— Какво значение има, братко? — започна Хаджиун. — Хазар е на юг. Никой град няма да посмее да приюти…

Чингис го накара да млъкне с гневен жест.

— Няма да се върна на онова място, Хаджиун. Но всяко нещо си има цена. Той наруши мира, който му предложих, за да избяга при войските си на юг. Сега ти ще му покажеш какво следва.

— Братко?

— Не, Хаджиун! До гуша ми дойде от тези игри. Върни се с хората си в онази равнина и изгори Йенкин до основи. Това е цената за постъпката на императора.

Брат му беше толкова гневен, че на Хаджиун не му оставаше нищо друго, освен да сведе глава.

— Твоя воля, господарю.

За точната рождена дата на Чингис може само да се предполага. Поради номадския начин на живот на монголските племена годината и мястото на раждането му така и не са били отбелязани. Освен това малките племена отчитали времето според някакви локални събития, което затруднява съпоставянето на множеството календари. Датите стават точни едва когато Чингис се появява на по-широката историческа сцена. Той нахлува в района Си Ся южно от Гоби през 1206 г. и през същата година е провъзгласен за хан на всички племена. Според китайските календари това е била годината на Огъня и на Тигъра в края на ерата Тайхе. По това време той е на възраст между двадесет и пет и тридесет и осем. Не се спрях върху годините на войни и съюзи, чрез които постепенно успява да обедини големите племена под властта си. Колкото и да е интересно това, историята на Чингис винаги е била по-широкомащабна. На всеки, който желае да научи повече за този период, горещо препоръчвам „Тайната история на монголите“.

Найманският съюз е бил последната по-голяма коалиция, която се съпротивлявала на обединяването. Техният хан наистина се намирал на планината Наху и с приближаването на воините на Чингис се изкачвал все по-нагоре и по-нагоре по склона. Чингис предложил на дружинниците му да се предадат, за да останат живи, но те отказали и били избити до последния човек. Останалите воини и семейства били включени към неговите сили.

Кокчу бил влиятелен шаман, известен и като Теб-Тенгери. Не се знае със сигурност как точно е постигнал положението си. Хулун и Бьорте се оплаквали от него на Чингис по редица въпроси. Способността му да влияе на хана сериозно тревожела хората около него. Самият Чингис вярвал в един-единствен баща-небе — деизъм, подкрепян от света на духовете на шаманизма. Кокчу си остава донякъде загадка. Един от законите на племената забранява проливането на кралска кръв, както и на кръвта на свети хора. Все още не съм свършил с разказването на неговата история.

Когато племената се събрали по призива на Чингис, ханът на уйгурите съставил клетва за вярност и тук я представям почти дословно. В случая с побоя над Хазар и принуждаването на Темуге да коленичи обаче са замесени синовете на клана Хонг-хотан, а не на Войела.

Чингис наистина наводнил равнината на Си Ся и бил принуден да се оттегли заради надигащите се води. Макар да било позорно, унищожаването на реколтата принудило краля да започне преговори и в крайна сметка да стане васал на монголите. Това не бил първият случай, в който Чингис се сблъскал с идеята за данък. Известно е, че монголските племена са сключвали подобни съглашения, но никога в толкова голям мащаб. Интересно би било да се разбере какво ли е мислил Чингис за богатствата на Си Ся, а по-късно и на императорския град. Лично на него не са му трябвали повече лични вещи от тези, които е можел да носи на коня си. Данъкът би впечатлил племената и би утвърдил първенството му, но извън това практическа полза от него почти нямало.

Изходът от кампанията срещу Си Ся може би е щял да бъде различен, ако принц Вей се бе отзовал на молбата за помощ. Отговорът му (в превод) гласял: „За нас е добре, когато враговете ни се нападат един друг. Къде е опасността, която ни заплашва?“.

Чингис заобиколил Великата китайска стена съвсем случайно. Пътят му към Йенкин през земите на Си Ся оставял стената настрани. Важно е да се разбере обаче, че тя представлявала сериозно препятствие единствено в планините около Йенкин — известен по-късно (а и до днес) като Пекин. На други места в нея имало пробиви или тя представлявала просто вал с някой и друг стражеви пост. През следващите векове стената била свързана в една непрекъсната бариера срещу нашествениците.