Артуро Перес-Реверте: Чиста кръв

на различните благородници, в които понякога участваше и кралят, се бяха превърнали в поле за изява на хубавци и контета, които излизаха на арената по-скоро заради овациите на дамите, отколкото за да влязат в бой, както Бог повелява; „лас каняс“ вече не бяха, дори бегло не напомняха това, което са представлявали във времената на войните между маври и християни, или дори по времето на великия Фелипе II, дядото на нашия млад монарх. Колкото до боя с бикове, той продължаваше да бъде голямата страст на испанския народ в тази първа третина на века. Мадрид наброяваше повече от седемдесет хиляди жители и две трети от тях прииждаха на Пласа Майор всеки път, когато имаше такова събитие, за да приветстват юначеството и ловкостта на бикоборците, възправящи се срещу добичетата. Защото по онова време благородниците, испанските грандове и дори особите с кралска кръв не се колебаеха да излизат на арената, яхнали най-добрите си бойни коне, за да забият копие във врата на някой харамски 5 5 От земите край река Харама. — Б.‍пр.‍ бик или да се изправят очи в очи с него пеши, с шпага в ръка, под ръкоплясканията на въодушевения народ, който се тъпчеше под арките на площада, когато ставаше дума за простолюдието, или на балконите, които придворните, папският нунций и чуждестранните посланици наемаха за цени, достигащи от двадесет и пет до петдесет ескудос. Тези драматични моменти биваха възпявани отпосле в песни и стихове; както проявите на смелост, които бяха многобройни, така и забавните и гротескните случки, които също не липсваха и представляваха благодатен материал, с който придворните остроумници не се помайваха да начешат езиците си. Такъв бе например случаят с един бик, който погна полицейски агент — тогава, както и сега, полицията не се радваше на особена народна благосклонност — и цялата публика застана на страната на бика:

Увековечен бе например и случаят, когато адмиралът на Кастилия, яхнал кон в битката си с едно биче, улучи неволно с копието си граф де Кабра 6 6 Кабра (исп.) — букв. коза. — Б.‍пр.‍ . В резултат още на следващия ден из най-оживените места в Мадрид плъзнаха следните хвалебствени стихове:

Така че, ако се върнем към въпросната неделя, мъртвата жена, Мартин Салданя и неговия стар приятел Диего Алатристе, вече става напълно разбираемо защо първият осведоми втория за причината, която му бе попречила да отиде на коридата, а в замяна последният разказа на първия подробностите от боя, на който бяха присъствали техни величества — те от балкона на Каса де ла Панадерия 7 7 Каса де ла Панадерия — Къщата с хлебарницата. — Б.‍пр.‍ , а капитанът и аз — сред непривилегированата публика, похапвайки ядки и канелени дражета, приютили се на сянка под колонадата Паниерос. На тази корида биковете бяха четири — средна хубост. Както граф де Пуньоенростро 8 8 Пуньоенростро (исп.) — букв. Юмрук в лицето. — Б.‍пр.‍ , тъй и граф де Гуадалмедина се изявиха с уменията си да мятат копия. Един бик уби коня на де Гуадалмедина; но благородникът, смел и галантен мъж, захвърли бронята, скочи на земята, и повали животното, а сетне го довърши с два добри удара с шпага. Така той си заслужи приветствените помахвания на дамски ветрила, одобрението на краля и една усмивка на кралицата. Говореше се, че кралицата доста го заглеждала, защото Гуадалмедина беше снажен и напет. Ала най-интересен се оказа последният бик, защото връхлетя стремглаво към кралската гвардия. Защото ваши милости трябва да знаят, че трите гвардейски части — испанската, немската и тази на стрелците, се строяваха край кралската ложа с алебардите, подреждаха се в плътна верига, която им бе забранено да нарушават, дори ако бикът ги наближеше с нечисти намерения. Този път животното наистина се оказа в опасна близост с тях и без да се стресне от алебардите, подхвана с рог един от немските гвардейци и го разходи из арената. Наложи се да миропомажат по спешност на самия площад едрия рус мъж, който непрекъснато повтаряше Himmel и Mein Gott9 9 Небеса, Боже Господи (нем.) — Б.‍р. .

— Газеше червата си като оня знаменосец при Остенде — заключи Диего Алатристе. — Спомняш ли си? При петия щурм на редута Кабальо… Ортис или Руис се казваше. Нещо такова.

Читать дальше