Джеймс Клавел - Тай-пан

Гордън Чен бе харесал мисионерското училище, занятията и положението, че е един от тях. Но един ден бе открил, че е различен от другите деца. Пред тях Маус му бе обяснил какво означават думите копеле, незаконен и смесена кръв. Гордън Чен бе избягал ужасен вкъщи. Тогава за първи път като че ли видя майка си и я презря, че е китайка.

Тогава, облян в сълзи, бе научил от нея, че е хубаво да си наполовина китаец, защото китайците са най-чистата раса на земята. И беше узнал, че тай-панът му е баща.

— Но защо тогава живеем тук? И защо Чен Шенг ни е татко?

— Варварите имат само по една жена и не се женят за китайки, сине — обясни Кай-сунг.

— Защо?

— Такъв им е обичаят. Колкото и да е глупав. Но те са си такива.

— Мразя тай-пана! Мразя го! Мразя го! — бе избухнал той.

Майка му жестоко го удари през лицето. Досега никога не беше му вдигала ръка.

— Падни на колене и моли за прошка! — изкрещя гневно тя. — Тай-панът е твоят баща. Той ти е дал живот. Той е твоят бог. Купи ме за себе си, а след това ме благослови, като ме продаде на Чен Шенг за съпруга. Защо му е на Чен Шенг да си взима жена с двегодишен син, при това със смесена кръв, за съпруга, когато може да си купи хиляда девици, ако такова не бе желанието на тай-пана? Защо тай-панът ще ни дарява имущество, ако не ни обича? Защо наемът да пристига за мен, а не за Чен Шенг, ако тай-панът не бе заповядал?

Защо Чен Шенг ще се отнася толкова добре към мен, макар че съм стара, ако не заради постоянната благосклонност на тай-пана? Защо му е на Чен Шенг да се отнася към тебе като към син, неблагодарен глупако, ако не заради тай-пана? Върви в храма, кланяй се до земи и моли за прошка. Тай-панът ти даде живот. Така че го обичай, почитай и благославяй, както правя аз. И ако още веднъж повториш тези думи, ще ти обърна гръб завинаги!

Гордън Чен се усмихна вътрешно. Колко права беше мама и какъв несправедлив глупак бях аз! Но не чак толкова глупав, колкото мандарините и проклетия император, който се опитва да прекрати продажбите на опиум. Всеки глупак знае, че без него няма сребро за чай и коприна.

Веднъж бе запитал майка си как се добива опиум, но тя не знаеше, както и никой в къщата. На следващия ден бе попитал Маус, който му беше отвърнал, че опиумът е сокът — сълзите — на узрял маков плодник.

— Този, който събира опиум, прави деликатен разрез в плодника и оттам капва сълза бяла течност, хайн? За няколко часа сълзата се втвърдява и променя цвета си от бял в тъмнокафяв. После изгребва сълзата, намазва я и прави нов деликатен разрез. Сълзите се събират на едно място и от тях се прави топка — стандартното тегло е десет паунда. Най-хубавият опиум идва от Бенгал в Британска Индия, хайн! Или от Малуа. Къде е Малуа, момче?

— Португалска Индия, сър!

— Беше португалска, но сега е на Остиндийската компания. Завзеха я, за да присвоят изцяло световния монопол върху опиума и това съсипва португалските търговци тук, на Макао. Правиш твърде много грешки, момче, така че ще си получиш боя, хайн?

Гордън Чен си спомни колко бе мразил опиума тогава. Но сега го благославяше. И благодари на своя „джос“ за баща си и за Хонконг. Хонконг щеше да го направи богат. Много богат.

— Състояния ще бъдат трупани тук — каза той на Хорацио.

— Някои от търговците ще забогатеят — отвърна Хорацио разсеяно, като гледаше към приближаващата се лодка. — Малцина. Търговията е страшно ненадежден занаят.

— Винаги мислиш за пари, нали, Гордън? — Гласът на Маус бе груб. — По-добре помисли за безсмъртната си душа и спасението, момче. Парите не са най-важното.

— Разбира се, сър. — Гордън Чен успя да прикрие, че хорската глупост го забавлява.

— Тай-панът прилича на могъщ принц, дошъл да предяви правата върху кралството си — каза Хорацио почти на себе си.

Маус погледна назад към Струан.

— А не е ли?

Голямата лодка бе вече в крайбрежните вълни.

— Греблата вън! — изкомандва боцманът и моряците от екипажа вдигнаха греблата, прескочиха борда и грациозно изтеглиха лодката през прибоя.

Струан се поколеба. После скочи от носа. В мига, когато ботушите му докоснаха брега, той разбра, че този остров ще бъде неговата гибел.

— Милостиви боже!

Роб бе до него и забеляза внезапната му бледност.

— Какво има, Дърк?

— Нищо. — Струан се насили да се усмихне. — Нищо, моето момче.

Той забърса морските пръски от челото си и закрачи нагоре към пилона. „В името Божие, помисли той, отне ми години усилия и планове да те завладея, Острове, и сега няма да ти се дам, пусто да остане.“