Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Откъде да знам? — попита Джейми. — Да не мислиш, че разбирам от акушерки? — Госпожа Мартин, старата акушерка, която бе изродила всички деца на Мъри, бе умряла — като мнозина други — по време на глада в годината след Калоден. Госпожа Инес, новата акушерка, беше много по-млада; и той се надяваше, че е достатъчно опитна, за да знае какво върши.

Роби като че ли също искаше да се включи в разговора. Намръщи се към Фъргъс.

— Тъй ли, и кво значи „селянка“? И ти си селянин, ако не си забелязал.

Фъргъс го изгледа отвисоко и с достойнство въпреки факта, че трябваше да наклони глава назад, за да го стори, тъй като беше с няколко сантиметра по-нисък от приятеля си.

— Не, ти си надут тъпак! — Роби го блъсна грубо, а Фъргъс изпъшка от изненада и падна назад, като се приземи тежко на пода на конюшнята. Само след миг се изправи. Хвърли се към Роби, който седеше на ръба на яслата и се смееше, но Джейми го хвана за яката и го издърпа обратно.

— Спрете се. Не ща да развалите малкото останало сено. — Изправи Фъргъс на крака и за да го разсее, попита: — А ти какво разбираш от акушерки?

— Много, господарю. — Фъргъс се изтупа елегантно. — Много от дамите при мадам Елиз бяха на легло, докато бях там…

— Сигурен съм — прекъсна го сухо Джейми. — Или ти имаше предвид, че са раждали?

— Разбира се, че раждаха. Че и аз съм роден там! — Френският младеж изду важно тесните си гърди.

— Така е — устата на Джейми леко потрепна. — Е, значи си провел внимателни наблюдения тогава, затуй знаеш как се правят тези неща?

Фъргъс не обърна внимание на сарказма му.

— Ами че да — рече той делово, — акушерката трябва да сложи нож под леглото, за да пререже болката.

— Не съм сигурен, че го е направила — промърмори Роби. — Поне не звучи така. — Повечето писъци не се чуваха в обора, но някои достигаха и до него.

— И яйце, поръсено със светена вода, трябва да се сложи в долния край на леглото, за да може жената да роди лесно — продължи невъзмутимо Фъргъс. Намръщи се и добави: — Аз лично дадох яйце на жената, но тя май не знаеше какво да прави с него. И го пазех специално за това — добави той жално, — тъй като кокошките вече почти не носят. Исках да съм сигурен, че ще имаме яйце, когато потрябва.

— После, след раждането — продължи той, ентусиазмът от лекцията бе потушил съмненията му — акушерката трябва да свари чай от плацентата и да даде на жената да го изпие, за да потече силно млякото ѝ.

Роби издаде отвратен звук.

— От изтеклото при раждането ли? — попита той невярващо. — Господи!

На Джейми също леко му се догади от сведенията за тези съвременни медицински методи.

— Ами да — рече той на Роби, като се опитваше да звучи небрежно, — те ядат жаби, все пак. И охлюви. Сигурно тез мръсотии не са им толкова неприятни, като се замисля. — А всъщност си мислеше колко ли време ще мине, преди и те самите да започнат да ядат жаби и охлюви, но реши да запази тези мисли за себе си.

Роби издаде звуци като от повръщане.

— Божке, не ща да съм франсе!

Фъргъс, който стоеше близо до него, се завъртя и го халоса светкавично с юмрук. Той беше дребен и слаб за възрастта си, но въпреки това силен и с невероятно точен прицел за слабите места на един мъж, знание, придобито от времето му на невръстен джебчия по улиците на Париж. Ударът изкара въздуха на Роби и той се преви на две, като издаде звук като от спукан мях.

— Проявявай уважение към по-висшите, ако обичаш — рече надменно Фъргъс. Лицето на Роби смени няколко нюанса на червеното, устата му се отвори и затвори като на риба, докато се опитваше да си поеме дъх. Очите му бяха изскочили от огромната изненада и той изглеждаше така странно, че Джейми едва се сдържа да не се разсмее, въпреки тревогите за Джени и раздразнението си от кавгата на момчетата.

— Вие двамата ще се спрете ли… — започна той, когато бе прекъснат от вика на Младия Джейми, който досега бе мълчал, очарован от разговора.

— Какво? — извърна се Джейми и ръката му сама посегна към пищова, който носеше винаги щом напускаше пещерата, но в обора нямаше английски войници, както почти очакваше.

— Какво става, по дяволите? — попита той. После проследи посоката, в която сочеше пръста на момчето, и ги видя. Три малки черни точици, които се носеха из осеяното с кафяви изсъхнали растения картофено поле.

— Гарвани — каза тихо той и усети как косата на тила му настръхва. Защото идването на тези птици на войната и смъртта в къща, в която има родилка, бе възможно най-лошата поличба. Един от тях дори кацна на покрива.