Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Нека се мъчат да докажат, че едно дете е предател.

Гласът ѝ бе мрачен, но съдържаше и нотка на задоволство при мисълта за безсилието на английския съд. Измокреният от дъжда акт за прехвърляне на собствеността, който доказваше, че титлата на Лалиброх преминава от по-възрастния Джейми към по-младия, вече бе представян в съда — всеки път, когато кралят се опитваше да си присвои имението като собственост на предател якобит.

Когато си тръгваше, усещаше как го напуска това тънко човешко лустро — то изтъняваше с всяка стъпка, която го отдалечаваше от къщата. Понякога поддържаше илюзията за топлина и семейство по целия път до пещерата; друг път тя изчезваше почти веднага, прогонена от мразовит вятър, носещ зловонието на изгоряло.

Англичаните бяха опожарили три чифлика отвъд възвишението. Бяха издърпали Хо Кирби и Джеф Мъри от огнищата им и ги бяха разстреляли на собствения им праг, без да задават въпроси или да предявят официално обвинение. Младият Джо Фрейзър беше избягал, предупреден от жена си, която видяла приближаването на англичаните, и живя три седмици с Джейми в пещерата, докато войниците не се отдалечиха достатъчно от окръга — заедно с Иън.

През октомври проговори първо на по-големите момчета; Фъргъс, французинът, когото бе спасил от един парижки бордей, и Роби Макнаб, сина на прислужницата в кухнята и най-добър приятел на Фъргъс.

Тъкмо бе прокарал бавно бръснача по бузата си и по очертанието на челюстта, и избърса острието в ръба на легена. С крайчеца на окото си видя за миг завистливо очарования поглед на Роби Макнаб. Извърна се бавно и разбра, че момчетата са три — Роби, Фъргъс и Младия Джейми — всички го гледаха напрегнато, с леко отворена уста.

— Не сте ли виждали мъж да се бръсне? — попита той и изви вежда.

Роби и Фъргъс се спогледаха, но оставиха на Младия Джейми, като собственик на имението, да отговори.

— А, да… да, чичо — рече той, изчервен. — Но… ами — заекна леко и се изчерви още повече, — тате сега го няма, а и когато е тук, не го виждаме винаги как се бръсне и, ами, ти имаш толкоз много косми по лицето си, чичо, след цял месец, и ние тъй се радваме да те видим отново, и…

Тогава Джейми внезапно осъзна, че явно в очите на момчетата представлява крайно романтичен образ. Живее сам в пещера, излиза нощем да ловува и пак по тъмно се спуска надолу, мръсен и рошав, обрасъл с червена четина — да, на тяхната възраст навярно им се струваше славно приключение да си преследван от закона и да живееш в пущинака, във влажна, тясна пещера. На петнайсет, шестнайсет и на десет, те нямаха никаква представа от вината или от горчивата самота, или пък от тежестта на отговорността, която не може да бъде облекчена чрез действие.

Може би разбираха страха, донякъде. Страх да не бъдат заловени, страх от смъртта. Но не и страха от самотата, от собствената ти природа, от лудостта. Не и постоянния, хроничен страх от онова, което можеше да им причини присъствието му — дори и да мислеха изобщо за този риск, явно го отхвърляха с небрежната вяра, че са безсмъртни, която се полага на момчетата.

— Аха — рече той, обърна се пак към огледалото, когато Младия Джейми замълча. — Мъжът е роден за мъки и мустаци. Едно от наказанията на Адам.

— На Адам? — Фъргъс изглеждаше искрено озадачен, докато другите се преструваха, че имат някаква представа за какво говори Джейми. От Фъргъс обаче, нали беше французин, не се очакваше да знае всичко.

— Аха. — Джейми изпъна горната си устна над зъбите и се обръсна внимателно под носа. — В началото, когато Бог сътворил човека, брадичката на Адам била гола като на Ева. И телата им били гладки като на новородено — добави той, като видя, че Младия Джейми хвърля поглед към чатала на Роби. Той още нямаше брада, но лек тъмен мъх по горната му устна говореше и за ново окосмение на други места.

— Но когато ангелът с пламтящия меч ги отнесъл от Райската градина, още щом минали през портите ѝ, по брадичката на Адам започнали да никнат косми и го засърбяло, и оттогава мъжът е обречен да се бръсне. — Той довърши бръсненето на своята брадичка с последен замах и се поклони театрално на публиката си.

— Ами другите косми? — попита Роби. — Там не се бръснеш! — Младия Джейми се изкикоти при тази мисъл и пак се зачерви.

— И слава богу, нали тъй! — отвърна по-възрастният му съименник. — Там ще ти трябва дяволски сигурна ръка. Но не и огледало — добави и се надигна хор от кикот.

— Ами дамите? — попита Фъргъс. Гласът му прекъсна на думата „дамите“ и се превърна в жабешко квакане, което разсмя още повече другите двама. — И момичетата имат косми там, но те не ги бръснат — повечето — добави той, като явно си мислеше за някои от гледките, които бе видял като малък в бордея.