Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Ти… добре ли си? — попита след минутка. Беше се смръщил леко, докато ме гледаше.

— Бременна съм. — В хаоса в главата ми това ми се струваше най-важното. Не бях мислила какво ще кажа на Франк, ако някога го видя отново, но щом го видях до вратата, го разбрах съвсем ясно. Щях да му кажа, че съм бременна, той щеше да си тръгне и аз щях да остана сама с образа на Джейми и изгарящия му допир до ръката ми.

Лицето му се изопна леко, но той не пусна ръката ми.

— Знам, казаха ми. — Пое дълбоко дъх и издиша. — Клеър… ще ми кажеш ли какво ти се случи?

В първия миг не чувствах нищо, после свих рамене.

— Сигурно. — Събрах изморено мислите си; не исках да говоря за това, но чувствах някакво задължение пред този мъж. Не вина, още не; но все пак задължение. Бях омъжена за него.

— Е — казах, — влюбих се в друг и се омъжих за него. Съжалявам — добавих, в отговор на шока, който прекоси лицето му, — не можах да устоя.

Той не беше очаквал това. Отвори леко уста, затвори я, после стисна ръката ми така силно, че се намръщих и я измъкнах от хватката му.

— Какво имаш предвид? — попита той рязко. — Къде беше, Клеър? — Стана внезапно и се извиси над леглото.

— Помниш ли, че когато бяхме заедно за последно аз вървях към каменния кръг Крейг на Дун?

— Да? — Той се взираше в мен с някаква смесица от гняв и подозрение.

— Ами… — облизах изсъхналите си устни — всъщност аз минах през цепнатината в камъка на този кръг и се озовах в хиляда седемстотин четирийсет и трета година.

— Не се шегувай с мен, Клеър!

— Мислиш, че е смешно? — Тази мисъл бе така абсурдна, че наистина започнах да се смея, макар че това, което изпитвах, не можеше да се нарече веселие.

— Престани!

Спрях да се смея. Две сестри се появиха на прага като по магия; сигурно се бяха спотайвали в коридора. Франк се наведе и хвана ръката ми.

— Чуй ме — каза през зъби. — Ще ми разкажеш къде си била и какво си правила!

— Нали ти разказвам! Пусни ме!— Седнах в леглото и издърпах ръката си. — Казах ти; минах през камъка и се озовах двеста години назад. Срещнах твоя проклет предшественик Джак Рандал там!

Франк примигна, напълно смаян.

— Кого?

— Черния Джак Рандал, и той беше проклет, гнусен, гаден извратеняк!

Франк зяпна от изумление, зяпнаха и сестрите. Чувах някакви стъпки по коридора зад тях, забързани гласове.

— Трябваше да се омъжа за Джейми Фрейзър, за да се отърва от Джак Рандал, но тогава… Джейми… Не зависеше от мен, Франк, обичах го и щях да остана с него, ако можех, но той ме изпрати обратно заради Калоден и бебето, и… — млъкнах, когато един мъж с лекарска престилка влезе покрай сестрите в стаята.

— Франк — казах изморено, — съжалявам. Не исках да се случва и всякак се опитвах да се върна… наистина, опитах се… но не можах. А вече е твърде късно.

В очите ми започнаха да се събират сълзи, които се спуснаха по бузите. Предимно за Джейми, за мен, и за детето, което носех, но и няколко за Франк. Подсмръкнах силно и преглътнах в опит да спра, като се надигнах в леглото.

— Виж — казах, — знам, че няма да искаш да имаш нищо общо с мен и изобщо не те виня. Просто… просто си върви, става ли?

Лицето му се бе променило. Вече не изглеждаше ядосан, а разстроен и леко объркан. Седна на леглото, без да обръща внимание на лекаря, който опипваше пулса ми.

— Няма да ходя никъде — каза нежно той. Взе пак ръката ми, макар че се опитах да го отблъсна. — Този… Джейми. Кой е той?

Поех си накъсано дъх. Лекарят бе хванал другата ми ръка и още се опитваше да измери пулса ми, и тогава ме обзе абсурдна паника, сякаш ме държаха като пленница. Потиснах това чувство и се опитах да говоря спокойно.

— Джеймс Алегзандър Малкълм Макензи Фрейзър — казах, изричайки ясно и официално всяко име, както Джейми го направи, когато ми го каза за първи път — в деня на сватбата ни. При тази мисъл се отрони още една сълза и аз я обърсах в рамото си, защото държаха ръцете ми.

— Той беше планинец. И го у-убиха при Калоден. — Но нямаше полза, пак плачех, сълзите не облекчаваха мъката, която ме разкъсваше, ала бяха единствения отговор, който имах за непоносимата болка. Наведох се леко напред, за да го обгърна, да се увия около малкия, невидим живот в корема ми, единственото, което ми бе останало от Джейми Фрейзър.

Франк и лекарят се спогледаха, но аз почти не забелязах. Разбира се, за тях Калоден беше част от далечното минало. За мен — се бе случило само преди два дни.