Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

Брегът на реката беше много стръмен, издигаше се към хълм, който свършваше в края на нивата с тръстика. Закатерих се по него и дланта ми се плъзна в меката лепкава кал. Изтръсках я с приглушено възклицание на отвращение и избърсах ръка в полата си. През мен пробяга тръпка на тревога. По дяволите , къде си Джейми? Трябваше отдавна да се е върнал.

Пред портата на Роуз Хол горяха две факли — малки потрепващи точици в далечината, — но имаше и по-близка светлина — някакво сияние вляво от рафинерията. Дали нещо се беше случило с Джейми и хората му там? Чувах слабо пеене от тази посока и видях по-плътно сияние на голям открит огън. Изглеждаше съвсем мирно, но нещо в нощта — или в мястото — много ме тревожеше.

Внезапно осъзнах и друга миризма, над дъха на горена захар и водни растения — силната сладникава миризма на гнило месо. Пристъпих предпазливо и тогава под мен сякаш се отвори самият ад.

Като че ли парче от нощта внезапно се откъсна и оживя на нивото на коленете ми. Някакъв много голям обект се взриви и нещо ме халоса така по прасците, че ме повали.

Неволният ми писък съвпадна с истински ужасен звук — нещо като силен, сумтящ съсък, който потвърди впечатлението ми, че съм в близко съприкосновение с нещо голямо, живо и смърдящо на мърша. Не знаех какво е, но не го исках по себе си.

Бях се стоварила много тежко по задник. Не спрях да видя какво става, претърколих се и хукнах през калта и листата на четири крака. Следваше ме сумтящото съскане, което беше станало по-силно и бе придружено от тътрузене и бързо плъзгане. Нещо удари много силно стъпалото ми и аз се изправих и хукнах.

Бях паникьосана и не осъзнавах, че вече мога да виждам, докато пред мен не изникна някакъв мъж. Блъснах се в него, а факлата падна от ръката му и изсъска в мокрите листа.

Ръце ме хванаха за раменете, зад мен се чуваха викове. Лицето ми се притисна към гърди без косми, които излъчваха силна мускусна миризма. Възстанових равновесието си и се отдръпнах да видя лицето на високия черен роб, който ме гледаше смаян.

— Гуспожо, какво правите тук? — попита той. Преди да отговоря обаче, вниманието му бе привлечено от нещо зад мен. Той пусна раменете ми и аз се обърнах да погледна.

Шестима мъже бяха обградили звяра. Двама носеха факли, за да светят на другите четирима, които бяха само по препаски. Те предпазливо обикаляха в кръг и стискаха заострени дървени колове.

Краката още ме боляха и трепереха от удара, който бяха поели; но когато видях какво ме беше ударило, едва не се подкосиха отново. Създанието беше дълго поне дванайсет стъпки, с бронирано и дебело като бъчва тяло. Огромната опашка внезапно полетя настрани и най-близкият до нея мъж отскочи с вик. Влечугото се извърна, от отворените челюсти излезе нов съсък.

Зъбите изщракаха силно и аз видях издайническите щръкнали резци, които стърчаха от долната челюст и му придаваха мрачен и престорено любезен вид.

— Никога не се усмихвай на крокодил — казах аз глупаво.

— Няма, мадам, със сигурност — отвърна робът и ме остави, за да се присъедини към действието.

Мъжете с коловете замахваха към звяра, явно се опитваха да го разгневят. И изглежда успяваха. Дебелите крайници се забиха в земята и крокодилът нападна с рев. Търчеше с изумителна скорост; мъжът пред него изхълца и отскочи назад, но се подхлъзна и падна в калта.

Онзи, с когото се бях сблъскала, се хвърли върху гърба на крокодила. Мъжете с факлите затанцуваха напред-назад, крещейки окуражително, и един от мъжете с коловете, явно по-смел от останалите, се стрелна напред и удари звяра по широката бронирана глава, за да го разсее, докато падналият роб трескаво се изтегляше с ровещи в черната кал пети.

Мъжът на гърба на крокодила посегна напред — със според мен самоубийствени намерения, — към устата му. И като се държеше с една ръка за дебелия врат, успя да хване края на муцуната и да затвори устата, после изкрещя нещо на другарите си.

Внезапно една фигура излезе от сенките на тръстиката. Коленичи пред тях и без никакво колебание нахлузи въжена примка около челюстите на гущера. Крещенето се превърна в триумфални викове, но прекъсна след рязка команда от коленичилата фигура.

Мъжът стана и заръкомаха яростно, крещеше заповеди. Не говореше на английски, но тревогата му беше очевидна; огромната опашка още беше свободна и шибаше с такава сила, че можеше да повали всеки в обсега си. Като гледах мощта на тези удари, аз се изумих как така краката ми са само насинени, а не счупени.