Карл Май - Край Рио де ла Плата

— Защо? Сигурно щяхте да имате нужда от един спътник!

— Но още по-наложително беше той да уведоми останалите за случилото се и да им каже, че съм тръгнал да преследвам убиеца. А имах и… една друга причина да не го взема със себе си. Не беше трудно да се досетя, че в онази бутилка се крие някаква тайна. Не исках никой друг да я научи.

— Но нали той беше вече чул за бутилката?

— Не. Брат ми едва-едва бе в състояние да шепти, тъй че самият аз с мъка разбрах думите му. А и не споделих с моя спътник всичко, което ми каза Хуан.

— Може би сте постъпил разумно, а може би и не. Значи още на разсъмване веднага се заехте с преследването, така ли?

— Не веднага. Щом моят другар си тръгна, аз първо слязох при езерото и отидох до мястото, където ариерото бе копал повторно. През нощта се беше извил силен вятър, но въпреки това открих дупката, понеже от ръба на скалата много точно бях запомнил местоположението й. Разкопах я и намерих бутилката. Но в нея имаше само шнурове с възли по тях.

— Нима не знаехте значението на шнуровете, не знаехте ли, че всъщност са стари документи?

— Тогава все още и представа си нямах. Но след като разпитах, разбрах всичко и се зарадвах, че не ги унищожих.

— И ги взехте със себе си, нали?

— О, не. Не съм толкова глупав. Отново зарових бутилката с цялото й съдържание точно така, както си беше, за да не разбере убиецът, че тайната му е разкрита.

— Значи сте вярвал, че той ще се върне?

— Естествено! Подобно нещо не се заравя в земята, за да се скрие веднъж завинаги. Впрочем той често е бил там.

— Сигурен ли сте?

— Да. Бях оставил за себе си един определен знак, по който винаги, когато отново посещавах мястото, забелязах, че и онзи мерзавец е идвал. И всеки път разравях дупката, за да подновя моя знак.

— Но иначе не сте успял да откриете никаква друга следа от него, така ли?

— Не.

— Хм! Надявам се, че сте се осведомили подробно в най-близките селища.

— Повече от подробно. Проведох какви ли не най-педантични издирвания, цели месеци останах в онези околности и търсих, и питах, но все напразно!

— Ами не помислихте ли някой път да покажете съдържанието на бутилката някому, който може да разчита кипута?

— Да, ала не намерих човек, който да владее това умение. Но понеже срещнах вас, ми се ще…

Той млъкна, като че бе казал вече твърде много.

— Какво? — попитах го.

— Невъзможно е! Та аз съм ваш пленник, ваш враг и предполагам, че много-много няма да се церемоните с мен и ще ми теглите куршума.

— Тук се лъжете много, драги. Ако имахме намерение да не се церемоним много с вас, нямаше да ви влачим толкова надалеч, а отдавна щяхме да ви разстреляме.

— Но какво ще правите с мен?

— Струва ми се, че скоро ще се разбере. Вероятно ще ви пуснем да си вървите.

— Сеньор, ако говорите сериозно, то аз имам само едно желание — да ми разрешите да яздя заедно с вас, за да ви заведа до Пампа де Салинас. Нали се канехте да отидете в планините?

— Но не и да се изкачвам до това място!

— А може би и за вас ще си заслужава труда да стигнете до езерото и да огледате бутилката.

— Не е изключено. Впрочем от петнайсетина минути кажи-речи съм решил да отида до соленото езеро. Даже ми се струва, че ще успея да открия убиеца.

— Cielos! Де да беше възможно!

— Защо да не е? Но по-късно вие сте станал ранчеро. Отказахте ли се от ловджийския живот?

— Да. Поне временно се чувствах изморен от това вечно скитане, още повече, че нямах никакъв успех в издирването на убиеца. Дълги месеци се крих в околностите на езерото, за да го издебна. Мислех си, че все пак някой път най-сетне трябва да ми падне в ръцете. Навсякъде и постоянно ме заплашваха опасности, страдах от глад, жажда и студ… но всичко бе напразно. Той не идваше и не идваше. Ако някой път се отдалечах след завръщането си забелязвах, че убиецът е посещавал мястото. Този човек има невероятен късмет!

— Може би става въпрос за нещо повече от късмет!

— Само късмет е, и то невиждан, невероятен късмет! Случвало ми се е предишният ден да проверявам скривалището и като съм се връщал след два-три дни, съм забелязвал, че той пак е идвал. Нима това не е късмет?

— Мисля, че по-скоро е резултат от неговата хитрост и предпазливост. Във всеки случай той е не само изключително съобразителен и изпечен негодник, но е и отличен познавач на онези места, както и на живота в планините.

— Възможно е и да сте прав, ала на мен ми се струва като че всеки път пада от облаците и после пак тъй внезапно се изпарява във въздуха. С абсолютна сигурност съм забелязвал, че е бил при скривалището, но не съм откривал каквато и да било следа от него.