Карл Май - Олд Шуърхенд II

— Мешърс, познавам крадеца и понеже искам да ви кажа името му, ви доведох тук. Не е необходимо да го чуват и другите посетители, защото не е изключено сред тях да се намира някой, който да го предупреди. Този тип го видях съвсем случайно, след като беше осребрил един от чековете, издаден за пет хиляди долара.

— Какво? Направо пет хиляди? — разгневи се Дик Хамердал. — Дяволите ще го вземат този негодник, ако пропилее сумата, преди да сме го заловили Как се казва този човек?

— Сигурно е имал вече различни имена. Запознах се с него, когато носеше името Дъглас.

— Дъглас? — намеси се Тресков. — И на мен ми е известно това име. Ха, де да е онзи Дъглас, когото търся!

— Търсите човек с такова име? — попитах аз.

— Да. Това ще рече, че споменатото име е едно от многото, които вече е използвал. Но тъй като сте го виждал, сър, ще можете ли да ми опишете как изглежда?

— Дори съвсем точно. Два дена прекарахме заедно.

Описах му «генерала».

— Всичко съвпада, съвпада с подробности! — възкликна той. Ще ви кажа съвсем поверително, че пристигнах в Джеферсън Сити, за да го заловя. Научихме, че по всяка вероятност ще се отправи насам. Мистър Шетърхенд, къде се запознахте с него?

— В Ляно Естакадо. Той и там побърза да се прояви като крадец.

Разказах им накратко историята.

— Само петдесет удара ли отнесе? — попита със съжаление в гласа Тресков. — Било е твърде малко. На него работата му е много по-нечиста, отколкото си мислите. Трябва да го заловя, не бива да ми се изплъзне!

Няма защо да се тревожите, сър. Вече открих следите му.

— Накъде водят?

— Далеч оттук! Толкова далеч, че вие може би ще се откажете да го преследвате.

— Нямам такова намерение. На времето гоних онзи пират надлъж и на шир през целия континент. Ще положа не по-малко усилия, за да заловя и «генерала». И тъй, кажете ми къде иска да отиде?

— Нагоре към Роки Маунтънс [14] Скалистите планини. Б. пр. .

— Наистина ли? С толкова много пари в джоба?

— Въпреки това! Този човек е твърде умен, за да остане в източните щати, да прогуляе парите и да се изложи на опасността да бъде заловен.

— Но Скалистите планини се простират през целите Съединени щати. Не знаете ли точно към кое място е решил да се отправи?

— Знам, а и вие го знаете.

— Аз ли? — попита той учудено. — Че откъде ли бих могъл да го науча?

— От същия човек, който ми го каза и на мен, а именно от Тоби Спенсър.

— Спенсър… Спенсър… та кой ли се казваше… аха, имате предвид вчерашния грубиян, когото вие тъй великолепно «любезно» изпроводихте да си ходи, нали?

— Да. Нали чухте разговора му с мен? Какво предложение ми направи?

— Да тръгнете с него за «парка» на Сан Луис?

— Да. И «генералът» отива там.

— Спенсър ли го каза?

— Нима ви се е изплъзнало?

— За пръв път чувам, че е споменавал за «генерала». Сигурно в този момент вниманието ми е било отвлечено от нещо друго. Значи и «генералът» се кани да отиде нагоре в планините?

— Естествено! Та той е предводителят на тези типове, които очевидно имат намерение да образуват разбойническа банда. Мистър Тресков, нима искате да тръгнете подир такива хора и да рискувате да се озовете в опасна близост с тях?

— Никакъв риск няма да ме изплаши само и само да го заловя.

— Тогава дори и да оставим настрана онова, което знам за него, той трябва да е някой страшно голям престъпник.

— Наистина е такъв. Бих могъл да ви разкажа какви ли не истории за него, но не му е тук мястото. А и нямаме излишно време.

— Но помислете само какво означава да се предприеме едно пътуване нагоре към «парковете»! Ще трябва да прекосите територията на осагите!

— Сигурно е, че нищо лошо няма да ми сторят!

— Тъй ли мислите? Напоследък отново са се разбунтували. Те са част от голямото племе на сиусите, а какво значи това, са ви показали още на времето оглаласите [15] Описано в «Капитан Кайман». Б. пр. . И още един въпрос: имате ли придружители?

— Хм-м! Сам съм, но ми се струва, че мога да разчитам на мистър Хамердал и мистър Холбърс.

— Защо на нас? — попита дебелият Дик.

— Защото вашите пари са в джоба му. Или може би искаш да му ги оставиш, сър?

— И през ум не ми минава! Ако парите бяха наши, по-лесно можехме да се простим с тях, ала те принадлежат на лелята на Пит Холбърс и ето защо заради нея трябва да си ги възвърнем.

— Тогава имаме една и съща цел и не мога да повярвам, че ще ме оставите да яздя сам и да действам вместо вас.

— Една цел или не, ние тръгваме с теб.