Карл Май - Сатана и Юда

— Кой ни заплашва?

— Двамата бели, които днес пристигнаха при нас.

— Аха, значи сте ги видели! И кога беше това?

— Три часа преди да се появите вие.

— Колко време останаха тук?

След този въпрос тя пристъпи по-близо до мен и ми каза още по-тихо:

— Те ни уведомиха, че ще дойдете скоро след тях.

— И поискаха от вас да се държите към нас неприятелски, нали?

— Да. Казаха ни, че искате да разрушите нашата естуфа и да унищожите фигурите на божествата.

— Изобщо нямаме подобно намерение! Какво друго ви казаха за нас?

— Че сте опасни хора, извършили вече многобройни злодеяния, както и крадци, които се канят да ни ограбят.

— Уверявам те, че е точно обратното! Тези двама мъже са разбойници и крадци. Затова ги преследваме. Искаме да ги заловим и да ги предадем на властите да ги накажат. Ние сме почтени хора.

— Вярвам ви, сеньор. Не ми приличате на злодей, а и се държахте дружелюбно с нас. Затова се промъкнах тайно до тук с намерението да ви спася.

— Да ни спасиш? Според думите ти трябва да се намираме в голяма опасност.

— Да. Не знам съвсем точно колко е голяма, но двамата мъже все още са тук.

— Къде? Можеш ли да ми кажеш?

— Бих могла, ала не бива, защото не искам да ставам предателка спрямо моите съплеменници.

— Добре, но навярно нищо не ти пречи да ни кажеш каква е поточно опасността, която ни заплашва от страна на онези хора, а?

— Струва ми се, че ви очаква смърт. Само неколцина от нашите мъже знаят какво действително ще се случи. Никой нищо не е казвал на жените и на децата. Това мълчание ме кара да предполагам, че вас не ви очаква нищо друго освен смърт.

След тези думи тя бързо побягна и потъна в мрака. Може би тази девойка ни спаси от гибел.

Моите спътници се учудиха немалко, когато чуха какво бях узнал от момичето. Емъри искаше веднага да се отправи към пуеблото, за да потърси сметка от обитателите му. Обаче Винету му отвърна:

— Нека моят брат не действа прибързано! Червенокожите са повярвали на лъжите, които са им били казани. Ако ги нападнем, двамата Мелтън ще им помогнат, или пък ще използват схватката, за да избягат. По-добре е да ги изчакаме да дойдат. Вероятно те знаят къде се намираме в момента и затова ще си намерим някое друго място, където ще останем през нощта. Сигурно ще ни търсят. Можем да го очакваме поне от братята Мелтън, които ще заловим веднага щом се опитат да се приближат до нас.

Той имаше право и ние постъпихме според неговото предложение като преместихме бивака си по-надалеч. След като вече бяхме предупредени, можехме само да се радваме, че двамата Мелтън бяха останали тук. Така не беше нужно тепърва да ги догонваме.

Направихме така, че докато двама от нас спяха, другите двама охраняваха бивака. На мен ми се падна да стоя на пост заедно с Фогел. Когато сменихме Винету и ботуел за втори път, по голямата част от нощта беше вече изминала, и то без да забележим нещо подозрително. Това не можеше да не ни направи впечатление.

— Кой знае дали изобщо някой е имал намерение да предприема нещо срещу нас — обади се Емъри. — Момичето може да се е излъгало!

— Едва ли! — отвърнах аз.

— Но ето че никой не идва!

— Защото не са ни намерили, а навярно и защото индианците са разбрали, че е твърде опасно да се приближат до нас.

— Тогава ни се налага да чакаме до разсъмване, но после настоявам да принудим пуеблосите да ни предадат двамата Мелтън.

— Няма да могат, защото тогава братята няма да са вече тук. Ако се окаже, че, до настъпването на деня няма да е възможно да се предприеме нещо срещу нас, те няма да се бавят нито миг повече и ще си плюят на петите.

— Не мисля, че всичко това е чак толкова сигурно. Не по-малко вероятно е да останат тук. Нали пуеблосите ги поддържат!

— Това би било най-голямата глупост, която могат да извършат. Останат ли тук, да речем, за да ни нападнат с помощта на индианците, то би трябвало да са сигурни, че ще ни паднат в ръцете или, че ще бъдат убити от куршумите ни. Тези негодници са достатъчно хитри, за да го знаят. А несъмнено и достатъчно добре познават пуеблосите, за да си кажат, че те няма да посмеят да се приближат твърде много до нас, защото нашите пушки бият значително по-надалече от всичките им оръжия. Убеден съм, че ще избягат.

— Тогава ще останем с празни ръце!

— Така е. Но това е възможно да бъде предотвратено, като отново се преместим и установим бивака си на запад от пуеблото: Именно тази е посоката, в която двамата ще продължат пътя си. Ако не преминат твърде далеч от нас, може би ще ги чуем.