Карл Май - Винету II

— Ах, вие все още изобщо не знаете къде се намира тя?

— Не. Само знаем, че не е много далеч оттук.

— Неприятно.

— О не, ще научим мястото от тебе!

— Хмм, съмнявам се. Не ми е известна нива, която да е подходяща за вас.

— Само така ти се струва. Ще помогна на паметта ти. Разбира се, не става въпрос за нива в обичайния смисъл, а за едно скривалище, което ни се иска да опразним.

— Какво скривалище?

— Пълно с кожи и подобни неща.

— Хмм! И трябвало да знам къде е? Вероятно се лъжете.

— О, не! Знам как стоят нещата. Вероятно ще признаеш, че сте били при стария Кропли край Сидър Крийк?

— Да.

— Какво търсехте при него?

— Беше просто едно обикновено посещение, каквото се прави понякога без каквато и да било цел.

— Не се опитвай да ме измамиш! Срещнах се с Кропли, след като си бяхте тръгнали и от него научих кого сте търсели.

— Е, кого?

— Един търговец на име Брадън.

— Не е било необходимо да ти го казва старецът!

— Но ми го каза. Търговецът е трябвало да изкупи от вас кожи, много кожи.

— От нас?

— Не точно от вас двамата, а по-скоро от Олд Файерхенд, който ръководи доста голяма група трапери и е натрупал огромно количество кожи.

— Моите уважения, добре си се осведомил!

— Нали? — засмя се той злорадо, без да обърне внимание на подигравателния ми тон. — Не сте намерили търговеца, а само един от неговите помощници и сте взели със себе си този човек. Тръгнахме бързо след вас, за да ви пленим заедно с него. За съжаление онзи негодник, струва ми се името му е Ролинс, ни избяга, докато се занимавахме с вас.

Бях свикнал да наблюдавам всичко, дори и привидно най-незначителните неща. Затова не ми се изплъзна и погледът на Сантър, който той хвърли към онова място, където вчера вечерта бяхме забелязали очите му. Този поглед не бе достатъчно добре прикрит. Направи ми впечатление. Да не би в храсталака да имаше нещо, което бе в някаква връзка със споменатия от него Ролинс? Трябваше на всяка цена да разбера, но се помъчих да не погледна веднага към онова място, защото вероятно той щеше да забележи. Сантър продължи да говори:

— Но това е без значение, Ролинс не ни е необходим, защото разполагаме с вас двамата. Познавате ли Олд Файерхенд?

— Да.

— А скривалището му?

— Да.

— Ах! Страшно се радвам, че го признаваш с такава готовност!

— Pshaw! Защо трябва да отричам нещо, което е истина?

— Well! Сега вече вярвам, че няма да ми създавате големи мъчнотии.

— В какъв смисъл?

— В смисъл, че така сами значително си облекчавате участта.

— А каква участ имаш предвид?

— Смърт. Познаваш ме и аз те познавам. Знаем много добре какви са отношенията помежду ни: който попадне в ръцете на другия, е загубен, той непременно ще умре. Спипах ви и сега вашият живот е пред своя край! Винаги съм бил твърдо решен да ви измъчвам бавно за собствено удоволствие, докато умрете. Но сега, когато става въпрос за скривалището на Олд Файерхенд, не мисля да ви наказвам толкова сурово.

— А как?

— Ще ми кажете къде се намира скривалището и ще ми го опишете. Освен това Винету ще ми даде и една прилична сума от златното съкровище, наследено от баща му.

— И какво ще получим в замяна?

— Бърза безболезнена смърт, а именно куршум в главата.

— Много хубаво! Постъпваш много добряшки, но не и много умно.

— Защо?

— За да намерим бърза и лека смърт, можем да ти опишем някое място, което съвсем да не е истинското.

— Мислиш ме за по-непредпазлив, отколкото съм всъщност. Знам как да постъпя, та да получа доказателства от вас. Но най-напред искам само да разбера дали си склонен да издадеш мястото, а Винету да плати.

— Да издам, това е вярната дума. Но сигурно знаеш, че Олд Шетърхенд не е издайник. Разбрах, че и Винету не е изпълнил желанието ти. И никога няма да го изпълни. Предполагам, че не ти е дал никакъв отговор, защото, е твърде горд, за да разговаря с подлец като тебе. Аз обаче говорих с теб, защото преследвах определена цел.

— Цел ли? А каква?

При този въпрос Сантър ме погледна в очите с напрегнато очакване.

— Сега не е необходимо да я знаеш. Ще я научиш по-късно.

Негодникът бе разговарял с мен в последните минути сравнително учтиво. Сега обаче избухна гневно:

— Значи и ти отказваш да ми отговориш?

— Да.

— Нищо ли няма да кажеш?

— Ни дума.

— Тогава ще те вържем извит като Винету!

— Направи го!

— Ще ви измъчваме до смърт!

— Няма да има никаква полза.

— Така ли мислиш? А аз ти казвам, че във всички случаи ще открием поне скривалището на Олд Файерхенд!