Карл Май - Аллах ил Аллах!

— Ще положа всички усилия да говоря в полза на мира.

— Едно не бива да забравяш. Въпреки че вече няма защо да се страхуваш от Фалахд, никак няма да ти е леко на съвета. Чуждоземните пратеници ми предложиха много пари. От това можеш да си направиш извода, че ще използват всички средства, за да постигнат целта си. Така например е напълно възможно да предложат пари и на други хора само и само, за да спечелят гласовете им, когато се стигне до вземане на някакво решение.

— Благодаря ти, че ми обърна внимание на това. Ще се съобразя с предупреждението ти. Хилал, ти какво искаш?

— Муадинът ме изпрати да те попитам, кога да бие дъската за събирането на джама — обясни Хилал, приближил се междувременно до нас.

— Също като вчера. Един час след залез слънце.

В това време отправих поглед към отдалечаващия се малък керван на великана. И до този момент той бе запазил първоначалната си северна посока. Слънцето бе изминало вече по-голямата част от небесния си път и клонеше към залез. Косите му лъчи ме принуждаваха да засенча очи с ръка, за да мога все още да видя кервана.

Фалахд беше преминал в бърз галоп, тъй че отделните животни не можеха повече да се различават, а образуваха една-единствена тъмна точка с големина на грахово зърно. Но в този момент ми се стори, като че точката не се движеше повече в предишната си посока. Приклекнах и допрях глава до един висок каменен блок, чийто горен ръб представляваше за мен сигурна неподвижна линия, с която имах възможност да сравня бавното придвижване на споменатата тъмна точка с големината на грахово зърно. Другите около мен учудено наблюдаваха поведението ми.

Скоро бях вече сигурен в онова, което ставаше. Изправих се и се обърнах към Тарик:

— Подозренията, които имах, се потвърждават.

— Какви подозрения?

— Че северната посока, избрана от Фалахд, е само хитър номер. Изобщо няма намерение да язди на север.

— Че къде иначе ще иска да отиде?

— Нашата задача е да разберем точно това. Сега-засега сигурно е, че е свърнал на запад.

— На запад ли? Но в тази посока не живеят никакви хора, няма нищо друго освен пустиня.

— Значи невъзможно е да има намерение да язди натам. Това е ясно. Ами кое племе живее на юг?

— Бени зуафите.

— А-а, бедуините, с които живеете в кръвна вражда?

— Да. Имаме няколко кръвни отмъщения срещу тях.

— Тогава със сигурност може да се предположи, че Фалахд ще се насочи към тях.

— Възможно е. Но защо толкова заобикаля?

— За да ни заблуди.

— Би било ненужно. Ние нямаше да го задържим, дори и ако най-открито ни беше казал, че ще отиде при тях.

— Но в такъв случай щяхте да знаете, къде се намира и можехте да вземете съответните мерки. Ала понеже действа толкова потайно, със сигурност може да се направи извода, че крои планове за отмъщение. Бих се обзаложил, че има твърдото намерение да насъска бени зуафите срещу вас. На какво разстояние се намира лагерът на тяхното племе?

— На гърба на ездитна джамала можеш да стигнеш до тях за два дни. На товарната камила са й необходими цели три дни.

— Това е достатъчно близко! Ще трябва да внимаваме!

— Не се тревожи! При нас си в безопасност. Та нали се намираш в нашия лагер!

Думите му прозвучаха толкова самоуверено и странно, че се разсмях на глас.

— Ти да не мислиш, че се страхувам от когото и да било?

— Извинявай, ефенди! — отвърна Тарик и се изчерви. — Не исках да кажа нищо подобно.

— Да се върнем на Фалахд! Ако бях на твое място, нямаше да гледам толкова лекомислено на цялата работа и щях да наредя да го наблюдават. Вече ти дадох този съвет.

— Но нали не е вече необходимо. Сега разбрахме, че отива при бени зуафите.

— И все пак… хмм! От опит знам, че в подобни случаи предпазни мерки не са излишни. Много ми се иска да тръгна подир него, за да видя дали наистина по заобиколен път ще се отправи на юг.

— За днес е вече твърде късно, защото докато стигнеш до мястото, където се намира в момента Фалахд, ще настъпи нощта и няма да можеш да различиш никаква диря.

— О, бих подхванал нещата съвсем иначе. Изобщо няма да го следвам по петите, а ще го очаквам насред пустинята.

— Как си го представяш?

— Ще яздя право на запад и ще го издебна на едно място, откъдето предполагам, че ще мине.

— Но това е невъзможно. Как можеш да отгатнеш къде ще е въпросното място?

— Не е толкова трудно. Вярно, че ще ми е нужен и някой придружител. Халеф ще дойде с мен, понеже вие двамата ще трябва да присъствате на съвета.