Карл Май - Край Тихия океан

Учудих се не толкова на промяната, станала с него за това кратко време, колкото на обстоятелството, че носеше отличителните знаци на един куанг-фу, без да е достигнал необходимата възраст. Той се приближи до мен и усмихнато ме поздрави с думите:

— Сега вече сигурно знаеш, кой е Конг-ни. Имаш ли време да ми диктуваш?

— Да. Ела да слезем в каютата!

Той ме последва и когато стигнахме долу, от широките ръкави на кафтана си извади необходимите неща за писане. После седна и ме попита:

— На каква тема ще пишеш, за да станеш сиой-дзой? — След като малко размислих, аз избрах да пиша по географски въпроси, тъй като по този начин се надявах да изявя в най-добра светлина своя «цъфтящ талант», което всъщност означава в превод «сиой-дзой».

— Избрах заглавието «Ниан-иан-куи-дзъ». [69] История на дяволите от западните морета (англичаните). Б. нем. изд. Съгласен ли си?

— Да, защото това е такава тема, която ще те направи много известен.

Започнахме работа. Аз диктувах, а той пишеше. Въпреки трудните китайски писмени знаци, Конг-ни се справяше толкова бързо, сякаш стенографираше. Естествено, моите езикови познания бяха твърде недостатъчни за тази цел и се налагаше често да ми помага. След два часа успях да завърша своята кратка студия. Следващите два трактата озаглавих «Пън-дзао-и-ийн» [70] «Естествена история на чужденците» — така китайците наричат другите нации. Б. нем. изд. и «Сио-тиан-ти». [71] «Изследване на небето и земята». Б. нем. изд. Те бяха завършени преди още да се беше свечерило и даже доблестният Конг-ни бе учуден от «изключително неописуемите познания», които според него съм бил показал в моите работи. Аз обаче ще си призная най-откровено, че бях положил усилия да съчиня най-невероятни нелепости и да ги облека в такава езикова одежда, чийто надут и високопарен стил едва ли можеше да бъде надминат. Още след първите няколко реда някой европеец сигурно би заявил, че в случая става въпрос или за нечия разюздана фантазия, или че просто авторът е неизлечимо луд.

Тъкмо се бяхме заловили да подреждаме листовете, изписани по китайски маниер само от едната страна, когато при нас влезе капитанът и каза:

— Чарли, ти ме помоли да не ви смущавам, но въпреки това се наложи да дойда, защото онзи тип ще ме побърка.

— Какъв тип?

— Преди около час до нас спря някаква лодка, натоварена с различни пакети, и на борда се качи един човек, който действително ме подлуди. Неговият китайски е къде-къде по-лош и от езика дето се говори далеч на север от финландците и лапландците и аз не успях да изтръгна от него нещо друго освен «квак-пфу» и «кон-че»! Навярно се касае за някакви жаби и може би с това «пфу» иска да ми каже, че не ги обича, но за какви кончета става дума съвсем не ми е ясно.

— Ще видим!

Предположих, че пак ставаше въпрос за някой нов езиков «бисер» на мастър фрик Търнърстик и скоро се оказа, че не съм се излъгал. Когато се изкачихме на палубата, видяхме, че човекът дебнеше появяването ни съвсем близо до стъпалата, водещи към каютите.

— А сега внимавай! — обади се капитанът. — Бавно и ясно ще го попитам още веднъж, а ти едва ли ще чуеш нещо друго, освен неговото «квак пфуй» и «кон-че».

С бавно и отмерено движение той вдигна показалеца на дясната си ръка, тъй както човек обикновено прави, когато иска да привлече вниманието на някой друг и попита:

— Каквонг те водинг на моятунг корабинг?

— Куанг-фу — отвърна китаецът.

— Квак-пфуй! Ето ти го на, Чарли! Той посочи надолу към лодката.

— Накъденг си тръгналонг?

— Ком-ча!

— Кон-че! Прав ли съм, или не, Чарли?

Положих усилия да скрия усмивката си.

— Наистина, че този човек говори такъв китайски, какъвто изглежда все още не си чувал. Но аз ще се помъча да ти поясня казаното от него. Куанг-фу означава мандарин. Несъмнено има предвид нашия Конг-ни, който ей сегичка ще се появи откъм каютите.

— Аха, ами това «кон-че»?

— Всъщност би трябвало да каже ком-ча, а тази дума има много значения. На първо място означава безплатен чай, също както при нас има, да речем, безплатна бира или безплатен концерт. Освен това може да се преведе с предплата или капаро, а накрая има значение и на бакшиш.

— Свърши ли? Та това е значи такава дума, която може да те хвърли в отчаяние, защото човек би трябвало да има глава като фрегатен корпус, за да успее да запомни всичко! Но защо идва, при нас? Не съм му искал нито безплатен концерт, нито капаро, нито пък бакшиш.