Карл Май - Край Тихия океан

Както ще потвърди всеки мисионер, запознал се с живота и порядките в тази страна, това безразличие е по-трудно преодолимо дори и от яростната съпротива. Но не по такава работа бях дошъл в Хонконг и ето защо можех да си позволя да не се забърквам в религиозни спорове с Конг-ни. Затова само го попитах:

— И този човек е един фу-юън, така ли?

— Да, фу-юън — кимна той.

— Значи един от най-високопоставените чиновници в страната, а?

— Той е куанг-фу с червено копче. Има голяма власт, но вече е стар. Хоанг-шан [62] «Благородно Величество» — император. Б. нем. изд. му е разрешил да носи две паунови пера и да си почине от своята служба.

Значи висш чиновник, излязъл в пенсия! Но сигурно имаше голямо влияние, тъй като беше мандарин от най-висок ранг, и му бе дадено правото да носи две паунови пера, докато единствено най-знатните кр-лао [63] Най-висшата прослойка от чиновническата аристокрация, от която се избират министрите. Б. нем. изд. носеха три, а та-сия-су [64] По-нисшата прослойка от тази аристокрация, от която се назначават вицекралете. Б. нем. изд. пък обикновено носеха само едно.

— Той няма ли си син? — продължих да разпитвам.

— Има един.

— Но тогава според вашите закони има ли право да си вземе и втори син?

— Законите не го позволяват, но го позволява императорът.

— Сега този син при него ли е?

— Не. Той е при теб.

Изненадан, аз го погледнах право в очите.

— Значи говориш за твоя баща и ти си син на вицекрал?

— Да. Желаеш ли да станеш мой брат?

Е, това наистина бе авантюра! Дали с това предложение искаше да ме награди загдето му бях спасил живота? Никак не ми се щеше да се откажа от една толкова изгодна за мен привилегия. Затова кратко отвърнах:

— Да.

— Ти говориш нашия език. А можеш ли и да пишеш на него?

— Мога само сианг-синг [65] «Отделни картинки, изображения» (йероглифи), които съставят писмения език. Б. нем. изд. и то твърде малко.

— Тогава ти ще ми диктуваш, а аз ще пиша.

— Какво?

— Ще съчиниш нещо, което ще изпратим на Ли-пу. [66] Колегия за изпити и тържествени церемонии. Б. нем. изд. Синът на един фу-юън трябва да е учен, за да може да стане нан, хой, фи или кунг. [67] Условно тези четири думи биха могли да се преведат с рицар, барон, граф и херцог. Б. нем. изд.

Това бе наистина изненадващо! Кажи-речи ми се струваше, че този китаец си прави майтап с мен. Един немски «околосветски скитник» щеше да се кандидатира за научна степен в Китай! Включих се в шегата.

— И какъв ще станат Сиой-дзай, кой-ийн или може би дори някой дзин-съ?

— Ти си много умен и мъдър и можеш да станеш дзин-съ. Но за да придобиеш това звание веднага, ще трябва да напишеш наведнъж три неща — за всяка степен по едно. Ще ги изпратим на Ли-пу и тогава ще можеш да получиш най-високата научна степен само с един-единствен изпит.

— Добре, ще го направя. Кога ще имаш възможност да пишеш?

— Когато поискаш.

— Тогава нека веднага слезем от кораба, за да си набавим хартия, туш и четчица.

— Ще ми изпълниш ли една молба?

— Каква е тя?

— Нека сам сляза на брега! Бързо ще ти донеса всичко необходимо!

— Нямам нищо против — усмихнах се аз, защото започнах да подозирам, че Конг-ни ми беше направил такива невиждани и нечувани предложения само за да може след изказаната благодарност да офейка по възможно най-удобния начин. — Ами как се казва баща ти?

— Фи-минг-дзу.

Следователно според нашите европейски представи той беше нещо подобно на граф.

— Къде живее?

— Скоро ще разбереш!

Искаше ми се да продължа да го разпитвам, обаче в същия миг бях прекъснат от един вик, издаден от добрия фрик Търнърстик, който прозвуча толкова странно, че незабавно се обърнах.

Докато разговарях с Конг-ни, ние бяхме хвърлили котва между един английски и един холандски кораб и вече бяхме заобиколени от рояк лодки, чиито собственици предлагаха на екипажа на нашия кораб да си купи от тях най-различни стоки. Някакъв търговец на плодове се беше хванал вече за спуснатото въже. Тъкмо към него беше отправено споменатото странно подвикване от страна на капитана:

— Добронг денинг! Каквонг предлагатенг за проданг?

Естествено, китаецът нищо не разбра, но все пак се досети какво искаше да му каже Търнърстик. Затова като използва ветрилото си вместо рупор, подвикна нагоре:

— Ли-си, ли-си! [68] Особен вид орехи с много тънка черупка. Б. нем. изд. Си-куа, си-куа!

Капитанът ми направи знак да се приближа.