Карл Май - Край Тихия океан

— Чарли, я ела! Какво ми крещи всъщност този тип? Какво означава ли-си?

— Има предвид орехите, които виждаш в лодката му. Те са много хубави и кажи-речи имат вкус на пъпеши.

— Ами какво е това си-куа?

— Дини.

— Мътните го взели, че не можеше ли да ми го каже направо?

Той се наведе през релинга и му махна с ръка.

— Ниенг щенг купинг! Изкачинг сенг понг стълбатанг!

Той заповяда да спуснат подвижната стълба и нарамил дълга бамбукова пръчка, на която бяха накачени увити в рогозки сума ти плодове, китаецът се появи на борда.

— Виж, Чарли, той ме разбра! Наистина човек изпитва едно твърде възвисяващо чувство, когато знае, че владее езика на чужди народи. И за това трябва да благодаря на теб, Чарли, на теб и на моята невероятна дарба в овладяването на чужди езици, в, която непонятно защо до ден-днешен толкова се бях съмнявал. Ще купя всичкия боклук на този обесник.

Търговецът беше разтворил и разстлал рогозките. Търнърстик се приближи до него, посочи към ли-си и снизходително го потупа по рамото с думите:

— Колконг струватинг орехитенг?

Китаецът, добре разбрал съпровождащите жестове на капитана, взе една шепа ли-си и протягайки ръка към него, каза:

— И дзиън!

— Чарли, виждаш ли, че пак ме разбра? Но изглежда той по-лесно разбира китайския отколкото да го говори. Какво иска да каже с това негово «и дзиън»?

— Това ще рече един дзиън.

— А какво е дзиън?

— Малка монета като тези, които виждаш на врата му, нанизани на шнурче. В Европа я наричат сапека, монголците й викат дехос, а английскоговорящите народи я знаят като «кеш». Тя има един не съвсем незначителен курс. Двеста и петдесет или триста сапеки са равни на една немска марка.

— Значи шепа орехи ще получа за една трета от пфенига, а?

— Да. Тук всичко е страшно евтино.

— Well! Тогава ще продължа да го разпитвам!

— Продължавай, сър! — отвърнах му аз, развеселен и обзет от любопитство още да послушам неговия китайски. Капитанът посочи към дините.

— А ценатанг на тезинг дининг?

Китаецът избра две от най-хубавите.

— Сан дзиън!

— Сан дзиън? — повтори Търнърстик. — Този тип говори отвратителен китайски. Чарли, какво иска да каже?

— Три сапеки.

— Две такива огромни дини само за три сапеки, значи за един пфениг? Този човек сигурно е откраднал стоката си! Ще взема всичко!

Той направи кръгово движение с ръка над цялата стока.

— Вземамонг всичкитенг орехиг и дининг!

Търговецът преброи плодовете, а после ги събра всичките на един куп.

— Колконг струватунг?

— И чун!

— Какво иска да каже, Чарли?

— Един чун или дзиън. Това са сто сапеки, значи най-много трийсет или трийсет и пет пфенига. Не знам точно как върви днешният курс.

— За един такъв куп плодове? Чакай, той има още стока в лодката. Ще взема всичко, защото този човек ме разбира тъй чудесно!

Той посочи надолу към лодката.

— Качваменг цялатанг стокинг на борданг! Купувамонг я!

Китаецът направи доволна физиономия и донесе всичко.

— Колконг струванг всичконг?

— Съ чун.

— Ужасен китайски! Какво иска да каже, Чарли?

— Четири чун или четиристотин сапеки.

— Страшно евтино! Но откъде да му взема сапеките?

— И аз нямам. Дай му английски или американски дребни пари! Сигурно ги познава.

Капитанът му даде един долар и получи като ресто почти целия наниз от сапеки, който китаецът носеше на врата си. Тези дзиън са единствените монети, които са в обращение в Китай. Златото и среброто се продават като стока във вид на кюлчета и като средство за разплащане се приемат само на тегло. Сапеките са направени от мед и имат кръгла форма. В средата им се намира четвъртита дупка, за да могат да се нанизват на шнурове. Да носиш със себе си сапеки на стойност от пет долара означава да мъкнеш такава тежест, с която могат да се справят само много яки мъже.

В този момент се приближиха и лодки, които се даваха под наем. Конг-ни се приготви да се качи в една такава лодка. Естествено, той не притежаваше никакви пари и затова му предложих да му помогна.

— Ти си добър, но аз нямам нужда от нищо — беше неговият отговор.

Той се качи в лодката и скоро изчезна. Аз не очаквах някога пак да го видя и започнах да наблюдавам суетнята, която настана на борда ни след като при нас пристигнаха пристанищните чиновници, както и някакви други хора. Ето че изведнъж забелязах една по-голяма лодка, карана от двама гребци, която се приближаваше към нас. В нея седеше мандарин пети ранг с кристално копче. Лодката спря до стълбата и мандаринът се изкачи на борда. Той беше… Конг-ни.