Карл Май - Край Тихия океан

Най-странният от безбройните растителни видове е панданът. Заедно с палмите той спада към великанските представители на едносемеделните растения. Човек би могъл да си помисли, че той е сътворен далеч преди останалия растителен свят. Върху едно скеле от оголени или висящи корени, което прилича на конусообразна постройка от дебели колове, нагоре се издига едно или пък няколко стройни стебла, които нейде високо горе носят странна корона от клони със своеобразни, подобни на ножове листа и плодове, напомнящи борови шишарки. Оголените му корени, подпрели стеблото, понякога са по-високи от шест метра и дървото представлява толкова странна гледка, че човек не може да не го нарече чудновата глупава приумица на природата.

Откъм крайбрежието тази тропическа гора е обградена с пояс от мангрове, които виреят само там, където по време на прилив морските вълни обливат корените им и при отлива ги оставят оголени. След като водата се оттегли, под въздействието на жаркото слънце между тези корени се образуват огнища на онази ужасна треска, която е еднакво опасна и за туземците, и за чужденците.

А откъм водата островите са заобиколени от друг вид пояс, изграден от растениеподобни образувания, а именно от коралите, чиито невероятни форми искрят в морските дълбини във всички възможни краски и приковават погледите на европейците с часове.

Тъй като проникването в гъстите джунгли е много трудно и всяко разчистено място във вътрешността на островите пак би обрасло бързо с буйна растителност, жилищата на туземците, независимо дали са самотни или образуват цели села, се намират най-често в непосредствена близост до морския бряг. Изградени са върху колове, което им предлага нещо като закрила срещу морските приливи и неприятелските нападения, но и позволява свободен достъп на свежия въздух в жилищата им, като по този начин намалява вредността на изпаренията, носещи и разпространяващи треската.

Колонията за престъпници на Никобарските острови наброява неколкостотин души. Намира се на остров Каморта. Повечето от тях са осъдени на доживотно изгнание, а останалите са заточени за различни дългогодишни срокове. Там се изпращат само хора, извършили тежки престъпления. Но едните не бяха в кой знае колко по-благоприятно положение от другите, защото убийствената треска превръщаше всяко дългогодишно изгнание в доживотно. За сравнително кратко време тя погубваше и най-яките мъже. Ето защо не беше никак чудно, че мислите и стремежите на тези заточеници винаги бяха насочени към бягство.

При отдалечеността на острова от континента, както и при обстоятелството, че там много рядко спираше някой кораб, всяко бягство би трябвало да се смята почти за невъзможно, но все пак е имало случаи, когато то е завършвало успешно.

Както вече бе споменато, менер Бонтверкер е бил принуден да изпрати някакво писмо до Тйелатяп на остров Ява. Отначало си мислех, че няма да е много трудно там да издирим получателя му и от него да разберем къде ще очакват отговора на писмото. А от това място сигурно щеше да е възможно да открием пътя до Тигровия мост. Обаче откакто Квимбо ни разказа за Та-ки и ни съобщи, че Та-ки е напуснал пиратския кораб на остров Тилангджонг, сметнахме за по-уместно да се отправим с яхтата към този остров вместо към Тйелатяп. Та-ки знаеше къде е Тигровия мост и следователно от него със сигурност можехме да научим местоположението му. Но как ли трябваше да постъпим, за да го накараме да ни го издаде? Естествено, че използването на някоя хитрост щеше да има много по-големи изгледи за успех, отколкото насилието. Но каква ли хитрост можехме да използваме? Мислихме, мислихме, ала не измислихме никакъв план. Вече се приближавахме към десетградусовия проток, който разделя Никобарите от Андаманите, а все още не ни беше хрумнала никаква идея, чието изпълнение би ни обещало успех.

— Така си и знаех — обади се лордът, — искаше ми се веднага да се обзаложа с теб, че няма да научим нищо от онзи негодник на Тилангджонг. Никой от нас не е в състояние да измисли някаква хитрост. А с бой нищо няма да изтръгнем от него.

— Наистина няма да изтръгнем, ако е така мълчалив като другите пирати, които бяха обесени, без да продумат нито дума — отвърнах аз.

— Е, какво ще правим? Вече е почти обед, а привечер ще хвърлим котва пред Тилангджонг.

— Нямаме друг избор освен да се предоставим в ръцете на съдбата. Нищо не ми идва на ум.

— И на мен. В главата ми е пусто като в празна кратунка за вода. А помисля ли си какви затруднения може да ни създаде езикът, надеждите ми все повече…