Карл Май - Керванът на робите

— Да.

— Не бих дал такъв съвет.

— Защо?

— По много причини. Първо, дори и да си начерня цялото лице с мойта голяма и дълга брада няма да успея да метна хората, че съм негър, щото никой чернокож не притежава подобна брада. И второ, тъй ще можем да се движим само там, където са отвлечените роби, а съвсем сигурно е, че двамата, дето искаме да ги измъкнем, се намират при Абу ал Мот. По-добре ще е, ако боядисаме лицата си в кафяво и се предрешим тъй, че да минем за ловци на роби.

— И тогава ще ни разкрият по големите бради. Не. Няма смисъл да се смесваме с робите, защото и между тях ще има предостатъчно хора на Абу ал Мот. Въпросът е дали изобщо е необходимо да се показваме на когото и да било. Може би ще трябва да се промъкнем тайно, тъй както индианците се приближават до враговете си. И в този случай за нас ще е голямо предимство, ако си начерним лицата, защото няма да ни различат в тъмнината.

— Както искате. Ще върша всичко к’вото кажете. Нали сте далеч по-опитен и по-сръчен от мен. Ами отде ще вземем черна боя? Да запалим ли огън, за да получим въглени?

— Чернилката от въглени не се задържа. Допрем ли с нещо лицата си, ще се образуват бели петна, които могат да ни издадат. Нали имаме тлъстина от слона и сланина от хипопотама. Така ще се запасим с предостатъчно сажди.

Словакът беше свидетел на този разговор, проведен на немски език и чу всичко. В този момент той се обади:

— Аз също искал намажат сажди върху лице моето, тъй че станел негър черноватия и можел тръгне заедно да измъкне двамата приятели пленническите.

— Ти ли? — засмя се Шварц. — Само ти си човекът за тази работа, няма що!

— Да, аз съм бил човек за туй подходящият! Аз не страхувал от никого!

— Вярвам ти. Но за онова, което замисляме, са необходими и други качества. Трябва да съумееш с един-единствен удар да повалиш в безсъзнание случайно появилия се неприятел и то така, че да не издаде никакъв звук. Но и това не е всичко. Нужни са и много други неща, които ти не можеш да правиш.

— О, аз съм могъл всичко и к’во ли не. Аз молят за разрешение участвал в тайно промъкване тъй интересното!

— Не, принуден съм да ти откажа. Ще рискуваш не само своя живот, но и нашия.

— Не ще съм рискувал нищо. Аз ще…

— Не, не и точка по въпроса! — прекъсна го Шварц.

Дребосъкът разочаровано му обърна гръб. Другите забелязаха опечалената му физиономия и понеже не разбраха водения на немски език разговор, попитаха какво се е случило. Той им обясни. Щом Синът на тайната научи намеренията на двамата немци, той също пожела да се присъедини към тях, защото ставаше дума за баща му. Но и на него му отказаха.

Скоро стана време да донесат месо за войниците, както и сланина за получаването на сажди. Словакът получи поръчението да се изкачи горе с няколко асакери, за да вземат необходимото. Той направи знак на Сина на тайната и на хаджията да го придружат.

Те оставиха войниците малко да ги изпреварят, за да не могат да чуват думите им и тогава дребосъкът каза:

— Защо и ние да не се направим на негри? Нима Ловецът на слонове не ти е баща? Не е ли преди всичко твое задължение да го освободиш?

Единствено жаждата за приключения го караше да не се съобразява със забраната на Шварц. Абд ас Сир пък бе подтикнат от синовната си обич да се съгласи с предложението му. А хаджията от своя страна бе винаги готов да направи онова, което правеше и неговият приятел. След като словакът си осигури одобрението им, той продължи:

— И тъй, какво ни пречи да направим сажди от сланина и да се превърнем в негри? Ще изчакаме, докато Бащата на щъркела и Бащата на четирите очи изчезнат в клисурата, ще се начерним и ще ги последваме.

— Но къде ще направим сажди и за нас, без да го забележат? — попита винаги разсъдливият Син на тайната.

— Там където ще правят и другите. Сигурно двамата господари няма сами да се заловят с тази работа, а аз ще се погрижа да я възложат на мен. Тогава ще направя такова голямо количество, че да остане и за нас. Ние също сме герои и не желаем да лежим бездейно тъй близо до нашите неприятели.

— Не, не сме герои — отвърна Абд ас Сир. — Не можем да се сравняваме с нашите двама предводители. Обаче баща ми е пленен, смъртна опасност е надвиснала над главата му и е мой дълг да му се притека на помощ. Вие ще ме подкрепите, но без да казвате никому нито дума.

Те продължиха да обсъждат плана си и най-накрая се стигна до нещо като истинско съзаклятие срещу техните предводители.

Горе на височината се намираха запасите им от месо, увити в рогозки от палмово лико. Взеха от тях толкова, колкото смятаха, че ще са им необходими.