Карл Май - Кралят на петрола

Случи се точно онова, което беше очаквал — след като се изправи, Бътлър се приближи и с господарски маниер се изтъпанчи пред масата, на която седяха тримата. Без да поздрави, с подигравателен тон той им каза:

— Каква прелестна гледка представлявате бе, хора! Струва ми се, че сте трима извънредно странни, извънредно смешни близнаци!

— Йес — кимна Сам много сериозно и скромно.

Това признание прозвуча толкова смешно, че Бътлър гръмко се разсмя. Докато спътниците му все още пригласяха на смеха му, той продължи:

— Всъщност кои сте вие?

— Аз съм първият — отговори Сам.

— Аз вторият — добави Дик Стоун.

— А аз пък третият — обади се Уил Паркър.

— Първият, вторият, третият! Какво е това? — попита Бътлър, който не разбра веднага какво имаха предвид.

— Е, ами близнаците поред естествено! — отвърна Сам с изключителна чистосърдечност в гласа.

Тези думи бяха последвани от втори залп смях. Бътлър беше бит и затова сърдито се тросна на дребосъка:

— Я стига тъпи вицове! Свикнал съм да разговарят с мен сериозно. Вижда се, че не сте близнаци. Исках да чуя имената ви. Хайде, цял съм в слух!

— Казвам се Гринъл — малодушно отговори Сам.

— Аз Бери — призна изплашено Дик.

— А аз съм Уайт — страхливо промълви Уил.

— Гринъл, Бери и Уайт — каза Бътлър, — имената ви знам вече, а сега ми кажете и с какво се занимавате!

— Трапери сме — заяви Сам Хокинс.

— Трапери? — захили се Бътлър. — Хич не ми приличате на хора, хванали някога бобър или ракун!

— Ами ние наистина все още не сме — скромно призна дребничкият Сам.

— Аха, още не сте! Значи тепърва се каните да уловите?

— Йес.

— Добре, много добре! И откъде идвате?

— От Кастровил.

— Какво правихте там?

— Имахме магазин за облекло. Тримата бяхме създали съдружническа фирма.

— Тъй, тъй! Навярно не ви потръгна, а?

— Йес. Взехме, че банкрутирахме. Давахме твърде много заеми, кредити, а нищо не получавахме.

— Правилно, правилно! Хората веднага са разбрали, че банкрутът не ви мърда. Значи търговци на облекло, а може би дори и шивачи. Трима шивачи, които от некадърност са фалирали и после дошли до изключително мъдрата идея пак да се позамогнат като трапери! Чухте ли ги?

Този въпрос той отправи към съучастниците си, които с иронично задоволство следяха разговора. За трети път те избухнаха в смях. Обаче привидно разгневен, Сам Хокинс извика:

— От некадърност ли? Страшно се лъжеш, сър. Добре знаехме, как стоят нещата. Естествено от фалита трябваше да влезе нещо и в нашите джобове, иначе нямаше да го допуснем.

Сам разтвори ловната си шуба от козя кожа, потупа широкия колан, откъдето се разнесе металически звън, и гордо добави:

— Тук са парите, сър.

Лицето на Бътлър придоби изражението на граблива птица, която дебне плячката си, и с възможно най-непринудения тон той попита:

— Имате пари? Тогава наистина сте се оказали по-умни, отколкото изглеждате. И колко спечелихте от банкрута?

— Над две хиляди долара.

— И ги носите у себе си?

— Йес.

— Цялата сума?

— Йес.

— През цялото си пътуване из тези несигурни места?

— Пфу! Нали имаме оръжия.

— Те дяволски малко ще ви помогнат. Ако например дойдат Търсачите, ще ви изпразнят джобовете и на тримата, преди да намерите време да си отворите очите. Защо не сте предпочели да поверите парите си на някоя банка?

— Така смятаме да направим.

— Къде?

— В Прескът.

— Нагоре ли мислите да отидете?

— Йес.

— Като трапери?

— Йес.

— Та имате ли капани?

— Не.

— И откъде ще ги вземете?

— Ще ги купим в Прескът.

— Небеса! Ама що за хора сте! И какво мислите да ловите там горе?

— Бобри и… и… и… — Сам смутено замлъкна.

— И… и какво друго? — настоя Бътлър.

— Сиви мечки.

При този отговор откъм другите маси долетя един наистина хомеричен смях. Бътлър също се разсмя, и то така, че му потекоха сълзи и едва можа да си поеме дъх. След като донякъде се поуспокои, той каза:

— Гризли искате да ловите с капани, гризли, които са високи по девет стъпки, а и сигурно тежат по девет центнера! Ще ги ловите с капани?

— Защо не? — навъсено изръмжа Сам. — Стига само капаните да са достатъчно големи и здрави!

— Но няма капани за гризли, а няма и да има!

— Тогава в Прескът ще поръчаме на някой ковач да направи.

— Как?

— Ние ще му обясним.

— Вие, тримата шивачи? Стига, малкия, стига, шишко, иначе ще се задуша! — Той отново избухна в гръмогласен смях и едва след известно време успя да продължи: — А дори и тази работа с гризли да беше възможна, човек пак може да се пръсне от смях само защото се каните да отидете чак до Прескът, за да ловите бобри.