Карл Май - Разбойнически керван

— Но ти и не си в състояние да я кажеш. Мислиш си, че един мюсюлманин не бива да се подчинява на някой християнин. А защо тогава стана мой слуга? Не считаш за престъпление пиенето на Ма ал Зат, но че си я откраднал от мен, това не можеш да отречеш. Коранът наказва крадците и ти също ще си получиш наказанието!

— Сихди, нима можеш ти да накажеш един правоверен? Върви при кадията!

— Не ми трябва никакъв кадия!

Хасан беше само наш водач и понеже Корндьорфер имаше задачата да надзирава багажа ни и товарите, то добрият кабаш нямаше никаква представа, че освен спирт буренцето съдържа и други неща. Взех ножа си. За броени секунди отстраних горните обръчи, с един удар отворих дъното и тикнах под носа на Удушвача на хора отвратително изглеждащите и още по-отвратително смърдящите гадини.

— Ето ти твоята Ма ал Зат, Хасане!

Той се разкрачи широко, вдигна ръце и разпери срещу мен и десетте си пръста, като същевременно направи такава гримаса, в която ми се стори, че виждам отразено цялото отвратително съдържание на буренцето.

— Бием иллахи, сихди, какво съм пил само! Аллах инхал ал рушар — Аллах да погуби туй буре, защото чувствам как в гърлото ми нещо е заседнало, сякаш съм погълнал цялата геена с всичките й десет милиона дявола и джинове!

— Това е само едната част от наказанието ти, а другата нека бъде раната, която вчера Юсуф ти направи с ножа. Значи с него сте квит!

— Сихди, раната нищо не е в сравнение с тази Ма ал Зат. Ти само гледай, тя ей сегичка ще ме убие!

Нямах желание да се наслаждавам повече на тъжната гледка, която представляваше опечаленият Джесар Бей, и наредих на Йозеф, който междувременно се беше събудил и се беше приближил, да прехвърли животинките в едно резервно буренце, намиращо се, за щастие, сред багажа ми. Във всеки случай то бе в безопасност от посегателствата на Хасан, защото той сигурно доста дълго нямаше да изпита никакво влечение към такива «катрат» на веселието.

Тръгнахме на път и продължихме да яздим почти до обяд, когато за наше учудване се натъкнахме на следи от голям керван.

— Аллах акбар — Бог е велик — обади се Хасан, който съвсем не беше вече толкова наперен. — Той никога не изпитва жажда и знае всички пътища в пустинята. Но какво търси този кафила тук в Гуд, където едва ли ще се намери достатъчно вода и за две камили?

— Пребройте следите! — наредих аз.

Открихме отпечатъци от хора, коне и камили. Повечето джемали бяха тежко натоварени. Следователно пред нас се намираше търговски керван. След един по-обстоен оглед разбрахме, че оттук са минали шейсет товарни камили, единайсет ездитни животни, както и двама пешеходци до трима ездачи на коне, което окончателно ни убеди, че керванът несъмнено се е заблудил, понеже на няколко дни път наоколо нямаше вода дори и за един-единствен кон.

— Този кафила идва от Аир и е тръгнал за Гат — отсече тебусът.

— Тогава се е доверил на някой много некадърен водач, иначе не е възможно да обърка пътя и толкова да се отклони от вярната посока.

— Кабирът не е некадърен, сихди — отвърна той, като дебелите му устни се разтеглиха в странна усмивка. — Хеджан Бей никога не приема в джума си хора, които не познават пустинята.

Какво ли искаше да каже? Мисълта, която ми мина през ума беше зловеща и страшна.

— Значи ти смяташ, че кабирът нарочно води кервана по погрешен път?

— Така е, сихди. Един кабир може да се заблуди с няколко стъпки от сянката, но не може да обърка Баб ал Гуд с пътя за Гат Ако се случи да не знае съвсем точно нещо, то той има възможност да попита своя шейх ал джемали (Предводител на камиларите, най-главният измежду тях. Б. нем. изд.). Погледни тези дуруб сихди! Джемалите вече са си влачили краката. А това там не е ли празен мях, втвърдил се като дърво? Този кафила няма никаква вода. Кабирът го води право към Хеджан Бей и ако не му се притечем на помощ, всички ще загинат.

— Тогава напред, хора, за да ги догоним по-бързо! Наканих се да препусна, но тебусът хвана оглавника на камилата ми.

— Рабена калиек — Бог да те пази, сихди, защото отиваш срещу голяма опасност, която не си погледнал с очите на твоя разум. Какво ще кажеш на кабира, когато те попита какво правиш в Пясъчното море?

— Ще му кажа, че идвам от Агадес и че съм се заблудил Или пък ако не желая, може и нищо да не му кажа. Надсмивам се над опасността, която би могла да ме заплаши от страна на този кабир! Х-хайн!

Йозеф и Хасан нямаха толкова бързи животни като тебуса и мен. Затова им казах да ни следват бавно, а ние поехме напред в бърз тръс. Керванът пред нас действително бе изпаднал в голяма беда защото тук-там срещахме по някакъв предмет, захвърлен просто от умора или пък от отчаяние. По отпечатъците разбрахме че движенията на животните стават все по-уморени и по-бавни а особено конете изглежда скоро щяха да рухнат на земята, тъй като често се бяха препъвали.