Карл Май - Разбойнически керван

Сарайджията ни приготви истинско турско «кааве» и след като изядохме скромната си вечеря, бяха запалени лулите. Облегнах се по-удобно назад, за да слушам разговорите на присъстващите пътници. С изключение на нас и на двама евреи, дошли от Толга, всички те бяха араби, чиито пътища се бяха срещнали тук, при Устата на пустинята.

Човекът, който най-много приказваше, беше моят добър Хасан ал Кебир, който полагаше неимоверни усилия да втълпи в главите на слушателите си, че всички трябва да го наричат Джесар Бей, Удушвача на хора. А пък Йозеф Корндьорфер седеше тихо и кротко до мен и от скука беше затворил очи. Отваряше ги само от време на време и тогава долавях или някоя уморена въздишка, или едно гневно «машаллах!» заради самохвалствата на кабиша от ферката ен Нураб.

Но ето че накрая стана дума за нещо, което изключително силно привлече вниманието ми. Сарайджията притежаваше малко стадо овце и макар че през нощта ги прибираше в кошара съвсем близо до къщата си, вече няколко нощи подред една пантера отмъквала по някое животно.

— Сарайджи! — подвикнах му.

— Какво, сихди? — отвърна той, като се приближи.

— Сигурен ли си, че е била пантера?

— Да, сихди. Видях следите й. Те са големи и ясни. Женска е, дано Аллах я прокълне! Аз съм един беден кааведжи и имам само двайсет и три овце. Не може ли тази убийца да отиде при някой по-богат? Едно мъжко животно не би плячкосвало стадото на някой бедняк!

Изглежда разгневеният мюсюлманин нямаше особено добро мнение за чувството за справедливост и благоприличие на женските същества.

— Защо не я убиеш? — попитах го.

— Да убия жената на черната пантера ли, сихди? Не знаеш ли, че под кожата й живее шейтанът, който разкъсва всеки човек, опитал се да я повреди?

— А ти знаеш ли, че под твоята кожа живее ал Шубак, сатаната на страха, който е изял сърцето ти и е изпил кръвта ти? Ти си мъж, а се боиш от някаква си женска! Аллах да закриля дома ти, защото иначе в сарая ще дойде султаната на пантерата, за да спи на твоя диван и да пие кааве от черепа ти!

— Тя ще изяде стадото ми, но до къщата ми няма да припари, сихди! Ти не знаеш ли, че от дивите зверове няма защо да се бои човек, който три пъти на ден се моли със сурата ал ихлас?

— Сурата ал ихлас е полезна за вас, понеже на нея ви е научил Пророкът и докато я казваш три пъти на ден, черната котка няма да те изяде. Аз обаче имам една друга сура, която е по-могъща от всичките айати на вашата свещена книга. Тя унищожава всеки враг.

— Сихди, кажи ми я, за да я науча и да се моля с нея!

— Няма да ти я кажа, ами ще ти я покажа! Взех пушката си и се прицелих с нея в него.

— Това е моята сура, която ми помага срещу всички врагове. Изплашен, той побърза да отскочи настрани.

— Бием иллахи, иа риджа — за Бога, мъже, бягайте! Този сихди си е изгубил ума. Той смята пушката си за сурата ал ихлас и иска да ни убие!

Оставих пушката си настрана.

— Мъже, спокойно си седете! Съвсем не съм си изгубил ума и за мен женската пантера не е никакъв шейтан, а просто една котка, която ще убия с моята сура — казах аз и ставайки от мястото си, добавих: — Сарайджи, покажи ми кошарата, където са затворени овцете ти!

— Сихди, ти да не си луд, та да искаш да дойда с теб до кошарата!? Нощта е тъмна и жената на пантерата не ходи да краде месо чак призори, както другите зверове, а винаги се промъква в полунощ. Нека изяде овцете ми, но не ми се ще и мен да разкъса!

— Тогава ми опиши мястото, където се намира кошарата!

— Тя е на стотина крачки от къщата ми. Право на север, където са камъните.

Преметнах през рамо Мечкоубиеца, а карабината «Хенри» взех в ръка. Ножът ми беше затъкнат в колана. Вярно, че с карабината «Хенри» не можех да дам толкова точен изстрел по далечна цел, както с Мечкоубиеца, но тя щеше да ми е необходима, ако двата куршума от тежката пушка не убиеха веднага животното.

Едва бях направил първата крачка, когато Хасан бързо скочи на крака и извика:

— Аллах акбар — Бог е велик, сихди! Той може да убие лъва и да унищожи пантерата. А ти си само един човек, чието месо се услажда на котките. Стой си тук, иначе ще те изядат и на сутринта ще намерим от теб единствено подметките ти!

— На сутринта ще видиш здрави и читави не само обувките ми, ами и онзи, който ги носи. Вземи си оръжията и ме последвай!

Великанът изплашено отскочи назад. Протегна срещу мен ръце, като разпери и десетте си пръста, сякаш искаше да се защити.

— Хамдулиллах — слава на Бога, че съм жив! Никога няма да подаря живота си на някой див звяр!