Карл Май: Олд Шетърхенд a.D.

На разстояние двайсет крачки от мен стоят две фигури с достолепна поза. В първата разпознавам при по-обстойно вглеждане моя гимназист от сутринта. Той се е курдисал с ловното ми яке, на гърба си е заметнал мечкоубиеца, а в ръцете си държи карабината «Хенри». До него стои един друг, който носи индианските ми дрехи. От главата му живописно се стеле вождовата украса, а в ръката му съзирам Сребърната карабина. Двамата следят с напрежение разиграващата се пред тях сцена. На едно дърво е облегната с вързани ръце и крака моята жена, а останалите осем разбойници изпълняват, размахвайки задигнатите револвери и томахавки, около дървото бойния танц и вдигат такава олелия, че ушите ми писват. Моят план е веднага съставен. Двамата «предводители» стоят с гръб към мен, значи няма да ме видят как приближавам, а техните «воини» са така угълбени в танца, че за нищо друго нямат очи и уши. Просвам се на земята и се запромъквам на ръце и пръсти на краката. Удава ми се незабелязано от всички да стигна зад двамата. Изправям се бавно зад «Олд Шетърхенд» и «Винету»… едно посягане с двете ръце към вратовете на изненаданите и… съм господар на положението. Хватката ми трябва да не е особено нежна, защото двамата огъват крака под ръцете ми и изпускат от страх оръжията. Когато вражите воини забелязват, че предводителите им са пленени, приемат каузата за изгубена. Захвърлят оръжията и побягват с високи викове и крясъци. Угостявам двамата предводители, които се гърчат под пестниците ми, с ловния си удар зад ушите, с едно смекчаване действително от петдесет процента, и ги пускам после да търчат. Не жадувам за кръвта на враговете си, а целта — освобождаването на моята жена, е благополучно постигната. Та нека офейкват, в името Божие! Развързвам със собствените си ръце вървите на пленницата и победно я отвеждам в моя вигвам.

След като съм завел напълно изтощената жена в кухнята, се запътвам — за двайсети път в хода на днешния ден — обратно към работата си. Когато минавам горе край библиотеката, ме обзема любопитство какво ли става с моя търговски пътник по вината и гостите от Бреслау.

Отварям вратата, но спирам сащисано. Ако Гьоте беше на моето място, нямаше да му е необходимо да търси първообрази за сцената си в зимника на Ауербах, защото моите гости са в такова настроение, че спокойно биха могли да запеят:

Шишкавият пивовар седи на дивана ми с подвити крака като турчин и пафка от чибука ми гъсти облаци във въздуха — естествено от моя тютюн джебели, трийсет марки фунта. Сложил е дясната си ръка около врата на моя франкфуртски апостол на Бакхус, който напразно се старае да наподоби живописната поза на своя нов приятел. Но пък опитва да оправи нещата, като бълва също комин от камина могъщи облаци дим от моя персийски кухак [12] хуках — наргиле — Б.нем.изд. .

Пред тях на масата се мъдри цяла серия изпразнени винени бутилки — доказателство, че у дома ми добре им понася. Естествено не на шишетата, а на моите посетители! Защото виното го няма, а гостите ми са още тук. Местният хер, който е довел гостите от Бреслау, почива в моето кресло и съдейки по израза на лицето му, дреме в някакъв блажен отвъден свят. А двамата на дивана сияят с усмивки от най-малкото шейсет градуса по Целзий. Единствената, която все още странства по селенията на тая трагична земя, е «розата» на пивоваря. Тя стрелка смутено и уплашено поглед между мен и мъжете и явно не знае как да спаси положението.

Обръщам се към двамата пушачи на дивана.

— Дамата и господата ще ме извинят, че толкова дълго не се вяснах. Това не е учтиво, наистина, от моя страна, но аз съм…

— О, моля, моля — прекъсва ме радостно пивоварят. — Вие наистина хич не ни липсвате. Трябва да ви кажа, че чудесно се забавляваме.

— Значи ви харесва у дома?

— Екстра!

— Това ме радва. И както виждам, моят тютюн джебели също намира одобрението ви. Ако желаете, можете да си вземете десетина фунта. Вярно, в момента не разполагам с толкова, но е достатъчно да драсна само един ред до моя приятел в Константинопол, едрия търговец Мафлай, и ще мога да ви…

— О, благодаря, благодаря! Няма да ви ограбваме, я, ще се задоволим и с пет фунта.

— Хубаво! С удоволствие ще изпълня желанието ви. Сега повече няма да ви безпокоя. Продължавайте да се забавлявате все така добре!

Десет часът вечерта е и аз съм сам. Моите гости са се сбогували и са си отишли. Всичко вкъщи е спокойно. Само аз съм още буден и ще остана буден цялата нощ. Ако нещата вървят добре, до седем часа заранта ще бъда готов. А ако все пак ме споходи желание за сън, имам си едно сигурно противосредство. На писалището ми се перчи една мощна кафе — машина, а до нея стои в подканяща близост, така че да мога да я достигна с ръка, една кутия с пури.