Съмърсет Моъм - На тясно в ъгъла

— Какъв е този вестник? — попита внезапно Фред Блейк, като посочи вестника, поставен на масата.

— О, от три седмици е. Беше на кораба, с който дойдох.

— Имат ли тука австралийски вестници?

— Не.

Въпросът се видя смешен на д-р Сондърз.

— Има ли във вестника новини от Австралия?

— Холандски е, а аз не зная холандски. Във всеки случай на остров Четвъртък сте научили по-пресни новини.

Блейк леко смръщи чело. Капитанът лукаво се усмихна.

— Не може да се каже, че тук е пъпът на света, Фред — изсмя се той.

— Изобщо ли нямате английски вестници тука? — попита Блейк.

— От време на време случайно получават някой вестник от Хонг-Конг или от Пролива на Торес, но и те са отпреди месец.

— Нямат ли начин да научават новините?

— Само чрез холандския кораб.

— Нямат ли телеграф или радио?

— Не.

— Бих казал, че ако човек иска да не стои на пътя на полицията, това място е много сигурно — обади се капитан Никълз.

— Поне за известно време — съгласи се докторът.

— Ще пиете ли още една бира, док? — попита Блейк.

— Не, стига ми. Ще се връщам в странноприемницата. Ако вие желаете, елате да вечеряте там — ще поръчам да приготвят нещо.

Той се обърна към Блейк, защото имаше чувството, че младежът импулсивно ще откаже, но отговори капитан Никълз.

— Няма да е зле. Приятно разнообразие след пътуването.

— Няма защо да се притеснявате заради нас — каза Блейк.

— Какво говорите! Чакам ви там около шест часа. Ще пийнем няколко чаши, после ще се качим в стаята.

Докторът стана, кимна и си отиде.

Обаче той не отиде веднага в странноприемницата. Поканата, която така сърдечно беше отправил към непознатите, не се дължеше на внезапен изблик на гостоприемство, а на една идея, която му беше дошла наум, докато разговаряха. Сега, след като беше прекъснал практиката си във Фу-Чжоу и не бързаше да се върне, беше решил да направи пътешествие до Ява — да си почине за пръв път от толкова години, преди отново да почне работа. Хрумна му, че ако го вземат на корабчето — ако не до Макасар, поне до някой от по-често посещаваните острови, може после да намери параход в посоката, където иска да отиде. Беше се примирил, че ще прекара още поне три седмици в Такана, защото нямаше как да замине, но Ким Чинг вече не се нуждаеше от услугите му и сега, когато му се отдаваше случай, обзе го невероятно желание да се възползува от това. Изведнъж мисълта да остане там, където беше, без да има някаква работа, му се видя непоносима. Вървеше надолу по широката улица, дълга не повече от половин миля, докато не стигна морето. Нямаше кей. Досами водата растяха кокосови палми, между тях бяха колибите на туземците от острова. Наоколо играеха деца, а в купищата боклук се ровеха изпосталели свини. Брегът се простираше в права, сребърна линия; на сушата имаше изтеглени няколко ладии и лодки, издълбани от отсечени дървета. Кораловият пясък блестеше под огненото слънце и пареше на петите дори през подметките на обувките. Грозни раци се разбягаха изпод краката му. Една от ладиите беше преобърната и трима тъмнокожи малайци, облечени в саронги, я поправяха. На стотина ярда рифът образуваше лагуна, в която водата беше бистра и дълбока. Няколко момчета лудуваха на плиткото. Една от шхуните на Ким Чинг стоеше на котва, а недалече от нея беше платноходът на непознатите. До спретнатия кораб на Ким Чинг той изглеждаше много занемарен и явно имаше нужда от пребоядисване. Изглеждаше много малък, за да кръстосва незнайните пътища на океана, и д-р Сондърз за миг се усъмни. Погледна към небето. Нямаше облаци. Нямаше вятър, който да поклаща листата на кокосовите палми. На брега беше издърпана тумбеста малка лодка и той предположи, че точно с нея двамата мъже бяха дошли до брега. На платнохода не се виждаше екипаж.

Като огледа добре всичко, докторът се обърна и се запъти към странноприемницата. Преоблече се в китайски панталони и копринена туника, в които по отколешен навик се чувствуваше най-удобно и като взе книга, седна на верандата. Навсякъде край странноприемницата растяха плодни дръвчета, а срещу нея, от другата страна на пътеката, имаше красива горичка от кокосови палми. Редиците им се издигаха високи и прави, а яркото слънце пронизваше листата и заливаше земята с причудливи петна жълта светлина. Отзад в пристройката-кухня слугата приготвяше лека закуска.

Д-р Сондърз не беше голям любител на книгите. Рядко отваряше роман. Заинтересуван от човешките характери, той обичаше да чете за странностите на човешката природа, затова беше чел и препрочитал Пепис 8 8 Самюъл Пепис (1633–1703) — англ. чиновник от Морското медомство, автор на знаменит дневник за всекиднемния живот на лондончани от времето на Реставрацията. , „Джонсън“ 9 9 Биография на Самюел Джонсън(1709–1784) — англ. лексикограф, критик, поет, есеист. — Б.пр. на Бозуел 10 10 Джеймс Бозуел (1740–1795) — шжтландски писател и мемоарист. , „Монтен“ 11 11 Съчинение за Мишел Монтен(1533–1592) — френски философ и писател. — Б.пр. на Флорио 12 12 Джон Блорио — (1550–1625) — англ. филолог и преводач. и есетата на Хазлит 13 13 Уилям Хазлит (1778–1830) англ. есеист, популяризатор на творчеството на Шекспир. . Обичаше стари книги за пътешествия и с удоволствие поглъщаше описанията на Хаклут 14 14 Ричард Хаклут (1551–1616) — първият сериозен английски географ, писател-мемоарист. — Б.пр. за страни, където никога не беше ходил. У дома си имаше доста голяма библиотека от книги за Китай, написани от първите мисионери. Не четеше нито за да се информира, нито за да обогати познанията си — в книгите търсеше повод за размисъл. Четеше с характерното за него иронично отношение и успяваше да намира в привидно скромните разкази за мисионерските преживявания такова количество смешки, което би учудило авторите. Беше кротък човек, обичаше да разговаря, но не се натрапваше на събеседника и се радваше на малките си остроумия, без да чувствува нужда да ги сподели с някого.