Съмърсет Моъм - На тясно в ъгъла

Капитан Никълз замълча и нещо сякаш забули живите му очи. Те неочаквано потъмняха.

— Бедното момче падна от борда една нощ край бреговете на Ява. Предполагам, че акулите са го довършили. Беше отличен картоиграч, между най-добрите, които познавам — капитанът замислено поклати глава. — Продадох шхуната в Сингапур.

Като се имат предвид парите от нея и хилядата лири в злато, не припечелих зле в крайна сметка.“

Такава е случката, която ми даде идеята за този роман, но аз започнах да го пиша едва дванадесет години по-късно.

Всичко това се случи преди много, много години.

Доктор Сондърз се прозина. Беше девет часа сутринта. Предстоеше му цял ден, а нямаше нищо на света, с което трябваше да се занимава. Вече беше прегледал няколко пациенти. На острова нямаше лекар и при пристигането му всички, страдащи от нещо, използуваха възможността да се консултират. Мястото обаче беше здравословно, оплакваха се главно от хронични болести, затова можеше да им помогне с малко; другите имаха дреболии, които се поддаваха лесно на прости лечебни средства. Д-р Сондърз беше практикувал петнадесет години във Фу-Чжоу и си беше спечелил голяма известност сред китайците за умението да се справя с увреждания на очите. Беше дошъл в Такана именно за да оперира катаракта на богат китайски търговец. Такана, остров в Малайския архипелаг, беше доста отдалечен, на такова голямо разстояние от Фу-Чжоу, че отначало докторът отказа да отиде. Но самият китаец, на име Ким Чинг, беше родом от Фу-Чжоу и двама от синовете му живееха там. Познаваше се добре с д-р Сондърз и при периодичните си посещения във Фу-Чжоу се беше консултирал с него за отслабващото си зрение. Беше чувал, че по начин, изглеждащ чудотворен, докторът накарал слепи да прогледнат и когато самият той се озова в състояние, в което можеше да различава единствено деня от нощта, не желаеше да довери на никого другиго операцията, която според него щеше да му възвърне зрението. Д-р Сондърз го беше посъветвал да дойде във Фу-Чжоу, когато се появят определени симптоми, но китаецът беше отлагал от страх пред хирургическия нож, а когато вече не можеше да различава предметите, мисълта за дългото пътуване го притесняваше, затова беше помолил синовете си да убедят доктора да замине при него.

Ким Чинг беше започнал живота си като кули 3 3 Наемен работник в Изтока. — Б.пр. , обаче чрез упорит труд и постоянство, подпомогнат от добър късмет, лукавство и безскрупулност, беше натрупал огромно състояние. По това време, вече седемдесет годишен, притежаваше големи плантации на няколко острова; собствените му шхуни ловяха бисери и той търгуваше усилено с всички продукти, произвеждани на Архипелага. Синовете му — самите те на средна възраст — отидоха при д-р Сондърз. Бяха негови приятели и пациенти. Два-три пъти годишно го канеха на тържествени обеди, където предлагаха супа от птичи гнезда, перки от акула, трепанги 4 4 Вид мекотело. — Б.пр. и още много деликатеси; певици, наети на висока цена, забавляваха компанията с изпълненията си; всички се понапиваха. Д-р Сондърз допадаше на китайците. Говореше на диалекта на Фу-Чжоу с лекота. Не живееше като чужденците в отделен квартал, а в центъра на китайския град; всеки божи ден беше сред китайците, които бяха свикнали с него. Знаеха, че макар умерено, пуши опиум; знаеха също така всичко останало, което можеше да се знае за него. Изглеждаше им разумен човек. Не им беше неприятно, че колонията чужденци му обръща гръб. Той никога не отиваше в техния клуб, освен за да прочете вестниците, когато идваше поща; никога не го канеха на обяд; чужденците си имаха собствен доктор — англичанин — и търсеха д-р Сондърз само когато техният доктор заминеше на почивка. Но случеше ли се нещо с очите им, забравяха пренебрежението си и идваха за лечение в мизерната малка китайска къща отвъд реката, където д-р Сондърз пребиваваше щастливо сред вонята на туземния град. Седнали в стаята — едновременно и кабинет на доктора, и гостна, се оглеждаха с отвращение. Обстановката беше изцяло в китайски стил, като изключим сгъваемото бюро и двата стола-люлки, доста изтъркани от употреба. По избелелите стени китайските пейзажи, подарени от благодарни пациенти, контрастираха по странен начин с картонените табла, на които бяха напечатани букви — различни по размери и по комбинации. Винаги им се струваше, че къщата е просмукана с острата миризма на опиум.