Съмърсет Моъм - На тясно в ъгъла

Обаче синовете на Ким Чинг не забелязаха това, а дори и да го бяха забелязали, то не ги беше притеснило. След като размениха обичайните комплименти и д-р Сондърз предложи цигари от зелена тенекиена кутия, те изложиха причината за посещението си. Баща им ги беше помолил да кажат, че сега, когато е вече прекалено стар и сляп, за да предприеме пътешествие до Фу-Чжоу, желае д-р Сондърз да отиде в Такана и да направи операцията, за която преди две години казал, че е необходима. Какъв ще бъде хонорарът му? Докторът поклати глава. Той имаше голяма практика във Фу-Чжоу и изобщо не можеше да става дума да отсъствува дори за кратко време. Не виждаше защо самият Ким Чинг да не дойде: можеше да пътува с някоя от собствените си шхуни. Ако това не му допадаше, би могъл да извика един хирург от Макасар, който напълно компетентно би извършил операцията. Като говореха надълго и нашироко, синовете на Ким Чинг обясниха, че баща им знае — няма друг, който да прави чудесата, правени от д-р Сондърз; баща им няма намерение да се остави в ръцете на друг доктор. Готов е да удвои сумата, която докторът смята, че би спечелил във Фу-Чжоу за времето, когато отсъствува. Д-р Сондърз продължи да клати глава. Тогава двамата братя се спогледаха и по-възрастният измъкна от вътрешния си джоб голям изтъркан портфейл от черна кожа, подут от банкнотите на търговската банка. Нареди ги пред доктора — хиляда долара, две хиляди долара; докторът се усмихна и острите му светли очи заблестяха; китаецът продължи да реди банкнотите. Братята също се усмихваха предразполагащо, като същевременно внимателно наблюдаваха лицето на доктора и постепенно доловиха промяна в изражението му. Той стоеше неподвижно. Очите му бяха запазили израза си на добродушна ирония, но с мозъка на костите си китайците усетиха, че проявява интерес. По-възрастният син на Ким Чинг спря и въпросително се вгледа в лицето му.

— Не мога да оставя пациентите си за цели три месеца — каза докторът. — Нека Ким Чинг повика някой холандски доктор от Макасар или Амбойна. В Амбойна има един човек, който напълно ще се справи.

Китаецът не отговори. Постави още банкноти на масата. Бяха стодоларови, и той ги нареди в малки пачки, по десет банкноти всяка. Портфейлът се поизпразни. Китаецът продължи да реди пачките една до друга, докато станаха десет.

— Стига — каза докторът. — Достатъчно е.

Пътешествието беше дълго. От Фу-Чжоу с китайски кораб докторът отиде до Манила във Филипините, а оттам, след няколкодневен престой — с товарно корабче до Макасар. После се качи на холандския кораб, пътуващ през месец до Мерауке в Нова Гвинея и спиращ на извънредно много места по пътя си. Така най-накрая стигна до Такана. Пътуваше с едно китайче — то работеше при него като слуга, при нужда даваше упойките и приготвяше лулите, когато д-р Сондърз пушеше. Операцията на Ким Чинг мина успешно и сега единствената работа на доктора беше да седи и да си клати краката, докато холандският кораб не спреше в Такана на връщане от Мерауке. Островът беше доста голям, но изолиран и холандският управител го посещаваше само от време на време. Представители на правителството бяха няколко полицаи и яванец-метис, който не знаеше английски. Градът се състоеше от една улица и магазини. Два-три от тях бяха притежание на араби от Багдад, останалите — на китайци. На около десет минути път от града имаше малка странноприемница, където живееше холандският управител по време на периодичните си посещения — там беше отседнал и д-р Сондърз. Пътеката, която водеше до къщата, в продължение на около три мили минаваше през плантации и после се губеше в девствената джунгла.

Когато холандският кораб пристигаше, настъпваше известно оживление. Капитанът, един-двама офицери, главният инженер и пасажерите (ако имаше такива) слизаха на брега, сядаха в магазина на Ким Чинг и пиеха бира, но никога не оставаха повече от три часа, а когато се качваха обратно в лодките и започваха да гребат към кораба, малкият град отново потъваше в сън. Сега д-р Сондърз седеше на входа на същия магазин. Над него имаше навес от палмови листа, за да прави сянка, и слънчевите лъчи безжалостно се сипеха по улицата. Едно краставо куче се вреше сред изхвърлените карантии, гъмжащи от мухи, и търсеше нещо за ядене. Две-три пилета се ровеха в праха на пътя, а едно лежеше, разперило крила. Пред магазина отсреща голо китайче с подут корем се опитваше да направи пясъчен замък от кал. Наоколо летяха мухи, кацаха по него, но то не им обръщаше внимание и погълнато в играта, не ги прогонваше. Мина туземец, облечен само в избелял саронг 5 5 Дреха, носена от мъже и жени в Малайския архипелаг. — Б.пр. ; носеше две кошници със захарна тръстика, вързани към краищата на прът, който крепеше на рамо. Влачеше краката си и вдигаше прахоляк. Вътре в магазина служител, надвесен над маса, пишеше с четка и мастило някакви документи на китайски. На пода седеше кули, свиваше си цигари и ги пушеше една след друга. Никой не влезе да купува. Д-р Сондърз поиска бутилка бира. Служителят остави писането, отиде в задната част на магазина, извади бутилка от кофа с вода, взе чаша и ги занесе на доктора. Бирата беше приятно прохладна.