Конн Иггульден - Боговете на войната

В един момент Помпей е на крачка от победата. Кошмарната двойна атака срещу силите на Помпей е реално събитие. Една от страните е била задържана и кохортите на Цезар са били разбити. Цезар взема знамето и се опитва да спре бягащите мъже, но те минават покрай него и го оставят сам. Помпей е убеден, че това е засада, и не преследва бягащите сили, което кара Юлий да направи коментара: „Днес победата щеше да отиде при нашите противници, ако те имаха някой, който знае как се побеждава“. Губи деветстотин и шейсет войници. Тези, които са заловени, са екзекутирани от Лабиен. Помпей губи най-добрата възможност, която има. Сенаторите с Помпей изразяват презрение по отношение на нежеланието му да се приближи до врага. Настояват да води по-агресивна война и в крайна сметка той се съгласява.

При Фарсал Помпей командва армия от Испания, Сирия, Галия, Германия и Македония, както и римски легионери. Цезар определя броя на конницата на Помпей на 7000, въпреки че, изглежда, има някакво преувеличение.

Интересната случка за Помпей, който задържа предната си линия, е добре описана, въпреки че различните източници предполагат разнообразни причини. Собственото ми усещане, основано на десетте реда в дълбочина на Помпей, е, че бойният дух на хората му е бил много нисък и той е забелязал нервността в редиците с приближаването на войската на Цезар. Няма нужда да отбелязвам, че това е невероятно лошо решение на военачалника, който е разбил Спартак и е прочистил Средиземно море от пиратите. Никога няма да разберем истинското състояние на ума на Помпей. След Фарсал той изоставя личните си документи и Юлий ги изгаря, без дори да ги погледне.

Следвал съм основните събития във Фарсал, доколкото са известни. Помпей използва конницата си, за да удари Цезар по десния фланг. На конниците му им трябва време да обърнат и да се преподредят и точно тогава по-малката сила на Цезар се връща и ги атакува отзад, а извънредните на Цезар преминават напред, за да ударят фланга и тила на линиите на Помпей. Скоро след това идва пълният погром.

Неизбежното заключение от Фарсал е, че Цезар не е можел да спечели. Помпей е имал всички предимства, но въпреки това хората му са се огънали пред ветераните. Не бива да се забравя, че Юлий е законно избран консул и проявите му на милост са извънредни и безпрецедентни. Корфиний е само един пример от гражданската война, където е пощадил хората, които са се били срещу него. Неговата политика е имала за цел да подкопае позициите на Помпей на бойното поле и явно е имала успех. Вярвам, че Фарсал е повече триумф на пропагандата и разбирането, отколкото военна победа.

На Цезар наистина е била дадена делва с главата на Помпей на доковете на Александрия. Египтяните не са искали римската война в земите си, въпреки че опитът им да я избегнат се е оказал неуспешен. Според документите Юлий плакал за смъртта на Помпей, въпреки че можем само да предполагаме каква е била причината.

Александрия, която е видял Цезар, е изгубена за модерния свят. Както и фарът на остров Фарос, едно от Седемте чудеса на света, което вече не съществува, повечето от улиците и къщите в тази книга сега са под водата. Съвременните разкопки все още откриват статуи на Клеопатра и сина, когото тя ражда на Цезар — Птолемей Цезарион.

Не е изненадващо, че римският консул, който през по-голямата част от зрелия си живот е бил на война, внезапно се отказва от всичко, когато среща двайсет и една годишната Клеопатра. Историята за това как е доставена на Цезар от гръцкия й слуга е широко описана, въпреки че някои източници твърдят, че е било в дълъг чувал, а не в навит килим.

Клеопатра наистина е потомка на Птолемей, един от военачалниците на Александър Велики. Тя говори пет езика и е първата от рода си, която знае египетски. По нейно време Александрия е истинска смесица от култури, със сгради с гръцки колонади и египетски статуи по улиците като Балдахиновия път.

Евнухът, който играе такава роля в контрола над младия Птолемей, всъщност се нарича Потин. Аз го промених, така че името да не е толкова близко до Порфирис, което харесвам. Панек означава „змия“, което ми се стори подходящо. Цезар наистина връща Кипър на Египет като част от преговорите след залавянето на момчето цар. Сцената, където Птолемей плаче и отказва да напусне барикадирания дворец, е вярна. Вярно е също, че когато стига до армията си и отново бива облечен като цар, тринайсетгодишният владетел заповядва незабавно нападение. Той не оживява в битката за власт в Александрия.