Конн Иггульден - Боговете на войната

Очите му блестяха. Той погледна трупа на мъжа, когото беше познавал и когото бе обичал.

— И ще го почитаме като бог — каза съвсем тихо, едва чуто.

Заговорниците започнаха да излизат; хвърляха погледи назад, за да се уверят, че е истина.

Тръгнаха с окървавени ръце по древните улици на Рим. Вървяха гордо.

Гай Юлий Цезар е запомнен заради много повече от това, че е бил изключителен военачалник. Вярно е, че са малко военните ръководители, които биха могли да се мерят със стратегическите му умения или харизматичното му лидерство, но това е само част от легендата. Републикански Рим може би е щял да се превърне в империя и без Юлий Цезар, но е можел и да се разпадне. В един от най-трудните уроци на историята Цезар се издига до превъзходство и най-после разбива Помпей при Фарсал. Животът му е мост между две епохи в историята, катализатор на империята.

По време на кариерата си той показва чудесно разбиране на политиката, силата и манипулацията. Не бих казал, че е измислил пропагандата, но със сигурност е един от най-големите и най-ранните й експлоататори. Подкопаването на силата на Помпей чрез публична проява на снизходителност е целенасочена политика. Както Юлий пише в едно от своите писма: „Нека това бъде нов начин за спечелването на победа; нека се подсигурим чрез милост и великодушие!“

Помпей така и не разбира тази тактика, въпреки че Цицерон ясно е прозрял поне част от нея. Той я нарича „коварна снизходителност“ и казва: „Каквото и зло да поражда, тя предизвиква същата благодарност, сякаш е предотвратила причиняването на друго“.

Помпей губи превъзходството си още в началото на гражданската война, когато настоява военачалникът на Галия да се върне в Рим без подкрепата на своите легиони. Цезар прекарва нощта край река Рубикон в размисли дали си струва да започне гражданска война и с характерната си самоувереност решава, че си струва. Така че започва светкавичен поход на юг, и то с такава скорост, че Помпей буквално е уловен неподготвен. Той не може да защитава града и в бързината дори забравя да изпразни съкровищницата. Не че е била необходима. Огромните суми в злато, които Цезар донася от Галия, девалвират римските жълтици с впечатляващите трийсет процента.

Инцидентът по време на празника Бона Деа (Добрата богиня) е точно както го описвам, включително и че Публий е бил облечен като жена, за да не бъде разпознат. На практика той е бил признат за невинен за прелюбодеяние, но Юлий все пак се развежда с жена си, като казва, че „съпругата на Цезар трябва да бъде извън всякакво подозрение“. Несъмнено раждането на наследник е било все по-важно за него и той е разбрал, че е необходимо законността на сина му да не е под въпрос.

Заради сюжета и дължината, съм пропуснал битките в Испания и Африка, в които Юлий и неговите военачалници разбиват верните на Помпей легиони. Когато идва време да търси Помпей в Гърция, той дава контрола над Италия на Марк Антоний и в резултат Марк Брут го предава за първи път — присъединява се към Помпей срещу стария си приятел. Юлий издава заповед да го пощадят, ако е възможно, и това за мен е една от най-трогателните сцени в историята. Прошката спрямо Брут след подобно предателство, ако не друго, показва величието на Цезар.

Юлий акостира в Орикон на западния бряг на Гърция. Не съм включил факта, че той трябва да се върне до Италия с малка лодка, за да събере още хора. Лодката попада в буря и според документите Цезар обяснява на лодкарите да не се страхуват; казва им, че те карат „Цезар и неговия късмет“. Той е вярвал много силно в щастливата си съдба и това е отличителен белег на всичките събития в живота му. Успява да отнеме Дирахий от контрола на Помпей след изтощителен нощен поход.

Въпреки че центурионът Децим е измислен, един от офицерите на Цезар отнема собствения си живот, когато е заловен: заявява, че е свикнал да раздава милост, а не да я получава. Само можем да си представим презрението, което се е съдържало в тези думи. Друга малка промяна, която направих, е, че съпругата на Цицерон Теренция е останала в Рим по време на гражданската война, а не е отишла в Гърция.

Провалът на Помпей частично може би е причинен от неговата болест, за което има някакви свидетелства, или просто се дължи на факта, че се бие с римски враг, който е с най-впечатляващите постижения от всеки жив военачалник. Възможно е и повеждането на сената в Гърция да се е оказало по-голямо препятствие, отколкото знаем. Във всеки случай Помпей има два пъти повече бойци и поне четирикратно по-голяма конница. Не е имало нужда да строи укрепления и да води защитна война.