Конн Иггульден - Земя на славата

Марк Антоний го погледна объркано и Домиций цъкна с език и продължи:

— Просто казах, че може да стане, нищо друго. Един-единствен залог. Един удар — за Рим.

— Мислиш, че можеш да убиваш легионери? — попита Юлий.

Домиций потърка лицето си и погледна настрана.

— Е, може да не се стигне дотам. Нашите войници са калени в Галия и знаем какво могат да направят. Не мисля, че Помпей има нещо, което може да се равнява на нас.

Брут погледна мъжа, когото следваше от детинство. Беше преглътнал много повече горчилка през годините им заедно, отколкото би могъл да повярва, и не знаеше дали Юлий дори разбира какво му е дал. Гордостта си, честта си, младостта си. Всичко. Познаваше Юлий по-добре от всеки от присъстващите и забеляза как очите на приятеля му проблясват, докато обмисля още една война. Чудеше се колко ли от присъстващите ще преживеят амбициите му. Другите гледаха толкова доверчиво, че му се прииска да затвори очи, за да не му призлее. И все пак знаеше, че Юлий може да го привлече само с една дума.

Домиций се изкашля.

— Изборът е твой, Юлий. Ако искаш да се върнем в Галия и да изчезнем, с теб съм. Боговете знаят, че може никога да не ни открият на някое от местата, където сме били. Но ако искаш да отидеш в Рим и да рискуваш всичко още веднъж, пак съм с теб.

— Един последен удар? — каза Юлий. Това бе въпрос към всички.

Един по един те кимнаха. Остана само Брут. Цезар вдигна вежди и се усмихна нежно.

— Не мога да го направя без теб, Брут. Знаеш го.

— Добре, един последен удар — прошепна приятелят му и погледна настрана.

Когато слънцето се вдигна, легионите ветерани на Галия прекосиха Рубикон и тръгнаха към Рим.

Както и при предишните две книги, мисля, че обяснителната бележка е необходима, особено там, където историята често е много по-изненадваща от измислицата.

В книгата си споменавам Александър Велики като герой за Юлий. Със сигурност животът на гръцкия цар е бил добре известен на всички образовани римляни в резултат на техния интерес към гръцката култура. Въпреки че мястото е Кадис, а не изоставено испанско селце, биографът от първи век Светоний дава подробности за Цезар, който въздиша гневно в нозете на статуята на Александър. На трийсет и една годишна възраст в сравнение с него Юлий не е постигнал нищо. Но не е знаел, че най-великите му победи ще дойдат тепърва.

Известно е, че освен жените си Юлий е имал и много любовници, но Светоний разказва, че Сервилия била най-любимата му. Юлий наистина й е купил перла на стойност един и половина милиона денария. Вероятно една от причините за нашествието му в Британия е била да намери още.

Бил е квестор в Испания, преди да се върне като претор, което не съм описал — заради сюжета. Цезар е направил прекалено много неща, за да бъдат описани от перото на който и да било автор, а дори и най-сбитият вариант изпълва книгите, които ви предлагам, до краен предел.

Цезар наистина е организирал гладиаторски турнир със сребърни доспехи и е влязъл в сериозни дългове, за да постигне слава. Вярно е, че в един момент наистина е трябвало да напусне града, за да избяга от кредиторите си. Става консул с Бибул и изгонва колегата си от форума след спор. Заради отсъствието на Бибул в Рим се е родил нещо като анекдот, че документите се подписват от Юлий и Цезар.

Една дребна подробност е, че фалернското вино, което Юлий излива на гробовете на семейството си, наистина е било толкова скъпо, че чаша от него е била равна на седмичната заплата на един легионер. За нещастие тези лозя са се намирали на връх Везувий, край Помпей, и през 79 г. това вино било загубено завинаги.

Заговорът на Катилина се провалил, когато един от участниците доверил на любовница, която докладвала какво е чула. Юлий се споменава, вероятно грешно, като един от заговорниците, също и Крас. И двамата оцеляват след разкриването му, без имената им да бъдат опетнени. Катилина напуска Рим, за да поведе въстаническа армия, докато приятелите му е трябвало да създадат хаос и безредици в града. Част от свидетелствата срещу тях показват, че са наели за бойци галско племе. След разгорещена дискусия за съдбата им по-незначителните заговорници са ритуално удушени. Катилина е убит на бойното поле.

Завоеванията в Галия и Британия заемат почти цялата втора част на книгата. Проследих повечето основни събития, като се започне с преселението на хелветите и победата над Ариовистус. Необходимо е да се спомене, че в някои случаи Юлий Цезар е единственият източник на подробности около кампанията си, но той записва грешките и провалите си също толкова достоверно, колкото и победите си. Например разказва доста искрено как грешен доклад го е накарал да изостави собствените си хора, понеже е повярвал, че са врагове. В своите коментари Цезар определя броя на хелветите и съюзниците им на около 386 000. Само 110 000 са изпратени по родните им земи. Срещу тях са били само шест легиона и подкрепления — най-много 35 000.