Ганс-Ульрих Кранц - Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер

Орденът на Тамплиерите („Рицарите на храма“, или „Бедните рицари на Исус Христос“) е названието на един от християнските военни ордени, възникнали след Първия кръстоносен поход. Целите му били да защитава новото кралство Йерусалим от враждебните мюсюлмански съседи и да се грижи за безопасността на християнските поклонници. С течение на времето орденът се превърнал в мощна икономическа и политическа структура със значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа. Тамплиерите били добре организирани и бързо се превърнали във водеща сила в международната политика през епохата на Кръстоносните походи. — Бел.прев.

Цистерциански орден— католически монашески орден, основан от Св. Робер Молемски-Цистерциум в Бургундия, Франция. Робер бил потомък на знатен шампански род, постъпил на младини в бенедиктинския орден. През 1098 основал манастира Цистерциум, а с него и ордена. Първоначално голямата строгост на цистерцианците препятствала привличането на голям брой привърженици, но след като през 1112 година в ордена постъпил Св. Бернар от Клерво, броят на членовете рязко се увеличил и станал един от най-големите католически ордени. Към 1200 година броят на цистерцианските манастири вече бил около 2000 (Франция, Германия, Великобритания, Испания, Италия и Унгария). Поради голямото влияние на Св. Бернар върху ордена и до днес неговите членове често са наричани и бернардинци . — Бел.прев.

„Опус Деи“(в буквален превод — „Божие дело“) е лична прелатура, институция на Католическата църква. Основана е през 1928 г. от св. Хосемария Ескриба де Балагуер (1902–1975) — испански свещеник, канонизиран от Папа Йоан Павел II през 2002 г. — Бел.прев.

Медиевистикатае клон на историческата наука, занимаващ се с изследване на Средновековието. Медиевист— който се специализира в средновековни изследвания. — Бел.прев.

Арийска раса— предполагаемо подразделение на европеидната раса, обединяващо народите, говорещи индоевропейски езици. Арийци е самоназванието на древните индо-ирански народи и се приема за синоним на индо-европейци. Думата произхожда от „айрия“ на санскрит и означава „благороден“. — Бел.прев.

Клинописъте едно от най-ранните познати форми на писмено изразяване. Създаден е от шумерите приблизително около 3000 години преди Христа и отначало представлявал система от пиктографи (изображения, рисунки). През годините, пикторалното писмо станало по-опростено и по-абстрактно. Клинописът бил записван върху глинени плочки, върху които символите били рисувани с тръстика, наречена стилус. — Бел.прев.

Генеалогията— историческа наука, занимаваща се с изучаването на родствените отношения между хората, историята на рода и произхода на индивида, представяйки ги и картинно чрез т. нар. родословно дърво, таблици или кръгови диаграми. — Бел.прев.

Неофит— основно значение: нов привърженик на някаква религия, общо значение — нов привърженик на учение или обществено движение, новак в някаква работа. Като исторически термин означава нови членове на тайни общества; в ранната християнска църква — новокръстен. — Бел.прев.

Сутана(фр. Soutane — пола, расо) — дълга горна дреха с дълги ръкави като на католическото духовенство, която се носи извън богослужението. Цветът й зависи от йерархическото положение: на свещеника — черен, на епископа — виолетов, на кардинала — пурпурночервен, на папата — бял. — Бел.прев.

Фавнили Фаунус(на латински Faunus , от favere — помагам) — древноиталийски бог, защитник на селяните и овчарите, на техните животни и ниви. В древногръцката митология негов аналог бил бог Пан. По-късно бил показван като Сатир — получовек, полукоза, свирещ на флейта. — Бел.прев.

Свастикатапредставлява кръст, чиито рамене са пречупени на 90° надясно. Думата „свастика“ идва от санскритски и означава предмет, носещ щастие или предвещаващ добро; по-точно — отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет. Общоприетото мнение за свастиката се изменя през първата половина на 20 век, когато е приета за емблема на Националсоциалистическата германска работническа партия. След Втората световна война повечето европейци и дори европейски законодателства се отнасят към свастиката като към единствен националсоциалистически символ, без да вземат под внимание възможната й друга употреба. — Бел.прев.