Ганс-Ульрих Кранц - Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер

В замъка се формирала идеологията на бъдещата държава. Известният специалист по расите и психолог Ерих Енш прокламирал: „Расата и кръвта; кръвта и расата лежат в основата на всичко. От образуването на капилярната мрежа до мирогледа води една праволинейна нишка. Светът на идеите на човека зависи не само от духовните фактори, но и от общото битие“. За да се формира единна каста на рицарите на СС, се предполагало създаването на специални „орденсбурги“ 46 46 Орденсбург Мариенбург — замък, построен от Тевтонския орден в Мариенбург, на територията на днешна Полша. Той е класически пример за средновековно укрепление и е най-големият тухлен замък в света. Строителството му започнало през 1280 г. от рицарите тевтонци. Надграждането продължило и през следващите 230 години, поради което днес замъкът се състои на практика от 3 замъка, отделени един от друг с ровове и кули. В ниската част са се разполагали търговците, в средния замък, до който се е стигало с подвижен мост, са живеели рицарите, а в най-високата са били сградите с религиозно предназначение и се е извършвало обучението на рицарската армия. — Бел.прев. — „орденски замъци“, закрити училища-интернати, където трябвало да се възпитава елитът на утрешния ден. Всеки замък бил предвиден за петстотин човека.

Първият от „орденсбургите“, замъкът Фогелзанг, бил открит още през 1935 година. На портите му (както и на вратите на концлагерите) създателите му сметнали за необходимо да напишат кратък и съдържателен девиз. Била избрана фразата „Сляпо подчинение“ — първият и главен закон, който трябвало да усвоят бъдещите рицари. Не следвало да се обмислят и обсъждат заповедите на старшите, те трябвало да се изпълняват безпрекословно и фанатично.

Напливът от желаещи да попаднат в орденския замък въпреки строгите изисквания и тегобата на военното възпитание бил огромен. Имали значение и примамливостта на униформата, от една страна, и ореолът на средновековната романтика, от друга. Там всичко било обагрено с тайнствеността на миналото, мистичното и загадъчното. Дори самият ритуал на посвещението — „кървавото кръщение“ — внушавал благоговение и страх. Този ритуал бил разработен на основата на най-новите постижения на психологията и позволявал да се постигне пълно зомбиране на младите хора.

Възпитаниците били държани на особена диета, която разработил за тях лично Химлер. Те, например, изобщо не употребявали кафе, затова пък пиели в огромни количества минерална вода. Смятало се, че това очиствало организма от шлаките и го оздравявало. Със същата цел се провеждали и „магнетични сеанси“.

Физическите натоварвания били твърде сериозни, тренировките заемали лъвската част от времето на възпитаниците. Но с това работата не свършвала: кандидатите за влизане в ордена на СС били длъжни да изучават руническото писмо, древните германски предания, теорията за расите. Женитбата на младия есесовец можела да се състои само с личното разрешение на райхсфюрера след внимателна проверка на арийския произход на младоженката. При това животът на младото семейство строго се контролирал. В „Аненербе“ по този повод били създадени инструкции, които освен налудничави няма как иначе да нарече човек. Например на новобрачните се препоръчвало да зачеват децата си не другаде, а на гробищата. В резултат на изследвания било установено, че, децата, заченати в такива условия, наследявали духа на мъртъвците, погребани в гробището. Археолозите от „Аненербе“ направили пробни разкопки на гробища, за да установят какви покойници били заровени там. Ако останките принадлежали на хора от нордически тип, гробището попадало в специалния списък на препоръчваните за процедурата зачатия.

Малко по-късно от орденските замъци били създадени подготвителни училища, така наречените „Напола“. Девизът им бил: „Да вярваш, да се подчиняваш, да се сражаваш!“ Критериите за подбор в тях не били толкова строги. След завършване на тези училища най-добрите се изпращали в замъците, където се формирал елитът, а всички останали се отправяли във фронтовите части и подразделенията за охрана на лагерите, които с всяка година ставали все повече. Съответно се увеличавал и броят на „Напола“.

Всеки излизащ от портите на „орденския замък“ бил длъжен да даде обет за вярност и послушание. С нарушилите обета се разправяли по най-жесток начин. Есесовецът вече нямал възможност да се върне към нормален живот, той не принадлежал на себе си. Главата на Германския трудов фронт доктор Лей казвал по този повод: „Всеки от вас следва да запомни, че онзи, на когото партията отнеме правото да носи кафявата риза, ще загуби не само работата си. Той ще бъде унищожен заедно със семейството си, жената и децата. Такива са жестоките, неумолими закони на нашия орден“.