Ганс-Ульрих Кранц - Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер

Тъй като Сиверс бил формален ръководител на „Аненербе“, разбираемо е, че е бил длъжен да приеме смъртта след формалния край на тази организация. Всичко е било съвсем логично. Сиверс е знаел, че с падането на Третия райх за тайната масонска ложа на СС нищо не било загубено. Да, тя трябвало да остане в сянка, но делото й продължавало да живее.

През 1946 година в Мадрид, където управлявал съюзникът на Хитлер Франко, била създадена организацията „ОДЕССА“ — разшифрована, тази абревиатура звучала като „Общество на бившите членове на СС“. Но членовете на СС, както знаем, не ставали бивши. И те покрили цяла Европа с тънка мрежа под кодовото наименование „Паяк“, през която от Германия в безопасни страни бягали десетки и стотици бивши есесовци. Приоритет се давал на онези, които били изцапани с кръв, и на сътрудниците на „Аненербе“ — на такива, като моя баща. Начело на „Паяка“ стоял известният диверсант Ото Скорцени. Той разполагал с големи финансови средства (нацистките вноски никъде не се били дянали), а също и с много чисти бланки за паспорти на други държави. Само Аржентина му предоставила 7 хиляди бланки.

Голяма част от архивите на „Аненербе“, незавзети от Червената армия, също била изпратена в Южна Америка. Къде се дянала после беше голяма загадка за мене (впрочем днес вече ми е известен отговорът на този ребус). В южноамериканските държави процъфтявали немски колонии — селища, основани от бивши есесовци и ползващи се практически с пълна независимост (в едно от тези селища, собствено казано, израсна и авторът на тези редове).

Институтът „Аненербе“ фактически се възродил под предишното си наименование и до 1975 година функционирал в Мадрид. По-нататък се наложило дислокацията да се смени и изобщо да се премине към схема на децентрализация като по-изгодна. Разбира се, ветераните на Третия райх постепенно напуснали работа, но на тяхно място дошла младежта, която горяла от желание „да не накърни честта на бащите“.

„ОДЕССА“ и „Аненербе“ станали пионери в областта на много финансови машинации. Да-да, те не само харчели натрупаните през годините на нацисткото господство пари, но и активно ги заработвали. Тайни финансови и разузнавателни нишки водели до Ирландия, Австрия, Швеция, Швейцария, Китай, Хонконг, Иран, Тунис, Турция, Мароко, Италия и Южна Африка. В много традиционни направления на „сенчестата икономика“ наследниците на СС са унищожили традиционните мафиотски кланове и в някои региони изцяло контролират, например, търговията с оръжие и със скъпоценни камъни, прането на пари. Мафията не била в състояние да се сражава с тях, защото на фона на есесовците изглеждала като училищен хулиган на фона на серийни убийци.

На базата на „Аненербе“, който имал собствен финансово-икономически отдел, бил създаден рентабилен бизнес за охрана, детективски услуги и одиторски световни компании. Световната финансова империя на нацистите е представена от концерна на Флик 49 49 Фридрих Флик — крупен немски индустриалец, военен престъпник, един от първите немски магнати, оказал военна подкрепа на нацисткото движение, основател на династията на милиардерите. Член на НСДАП от 1937 година. Нюрнбергският трибунал през 1947 година го осъдил на 7 години затвор. След предсрочното му освобождаване Флик възродил империята си и към 1960 година отново станал един от най-богатите хора в Германия. — Бел.прев. , в структурата, на който влиза известната фирма „Мерцедес-Бенц“, тръстът „ИГ Фарбениндустри“, Обединените австрийски металургични и стоманени заводи, фирмата „Щайбах“, концернът „Ферайнигещалверке АТ“ и стотици други транснационални компании, тръстове и корпорации.

Център на дейността на нацистите се смята Чили. Именно там от 1958 година работи изследователският комплекс „Аненербе“ под наименованието „Дигнидад“. Именно там, в Западните Кордилери, са разположени учебните центрове — съвременните орденски замъци. Навремето нацистите помогнали на Пиночет да дойде на власт, след което се чувстват в Чили съвършено свободно.

Впрочем те действат безнаказано и по друга причина. Работата е там, че наследниците на СС твърде много знаят за международните връзки на нацизма, за онази помощ, която му е била оказвана от страна на западните демокрации, техните правителства и масонски кръгове. Съвременният Запад, пазещ гробовно мълчание за много загадки на Третия райх, е крайно незаинтересован тази информация да стане достояние на обществеността.