В моментите, в които успяваме да останем сами със себе си и да си се представим различни, в различни ситуации и контексти, дали след това сме имали смелостта да повярваме, че можем да постигнем тези мечти?
Така че, в крайна сметка да желаеш, означава да живееш, и е толкова полезно за собственото физическо равновесие, умствено и духовно.
Достигнали сме до степен толкова хора да считат „желая“ (и тук използвам и двата глагола “sidera" [1]) като нещо, което не трябва да се върши, нещо срамно, за което не си струва да отделиш време нито усилия или направо, нещо, което не си заслужава, и това защото от детството ни ние сме научили от своите най-общо наречени несполуки, да спрем да мечтаем, да считаме, че всико това е едно глупаво и опасно занимание.
Представяме си, но създаваме горчивина от невъзможността за осъществяване и в действителност подценяваме желанието, а това прави живота ни лош, създава ни трудности и болести, разрушава нашата креативност.
Ставаме слепи и глухи за този свят, който, ако се вгледате внимателно, е огромен, богат на възможности, пълен с радост и щастие. Винаги е такъв, ако успеем да го забележим.
Позволете ми тогава да ви представя тази
книга и тази техника с радост, с надежда и защо не с увереността, че всичко това ще ви послужи, за да живеете по възможно по-красив и по-добър начин.
[1]considerare – считам; desiderare – желая (бел.преводача)
Липсата на желания е знак за края на младостта и първото и най-далечно предупреждение, за истинския край на живота.
Гофредо Паризе
Дори и този странен въпрос, чиито отговор може би изглежда безполезен или лишен от смисъл, има своето значение.
Използването на компютър, таблет или смартфон, за да четем и пишем, не само променя способността на мозъка за внимание и концентрация, но дори и дейноситите и нервните връзки се изменят.
Например, при децата е доказано, че когато пишат писмо на ръка се активират определени мозъчни центрове, но ако го пишат на клавиатура това не се случва.
Също така, хващайки писалката „провокираме“ двигателни мозъчни области, които се активират и от четенето, в едно позитивно взаимодействие, доказано от поредица експерименти, проведени от Карин Джеймс от Университета Блуумингтън в Индиана.
Според Джеймс „при възрастните зоните, които се активират при четене са същите, които се активират при децата, когато наблюдават една единствена буква, която са научили да пишат на ръка; при малките, които могат да пишат само на клавиатура, това не се случва“ .
Тоест писането на хартия, помага да се чете по-добре, защото допринася за укрепване на мозъчните области, където се разпознава формата на буквите или, в които се свързват звуците към думите.
Ясно е, че всичко това не допринася за реализирането на желанията, но е една от причините, заради които е важно да се пише на ръка.
Според резултатите от едно скорошно проучване на университета Принстън воденето на бележки на ръка с помощта на писалка и
хартия помага да се възприеме и запомня по-добре информацията в последствие,
Запознатите с езотериката, сигурно знаят вече, че мастилото, което се използва за писане „отпечатва“ нашата същност, оставя следа от нас на ниво „душа“ или „дух“.
Аз избягвам да навлизам в такива духовни теми, тъй като не са в стила на книгата и преди всичко, не са понятия, които ще повлияят на успеха на техниката. Достатъчно е само да знаем, че е по-добре да се пише и, че за времето, в което живеем, това е повече от важно, тъй като е навик, който изгубваме безвъзвратно.
Писането ни свързва повече с нашето посъзнание, което въпреки, че не сме споменавали до сега, играе важна роля в тази техника.
На този етап въпросът е:
ЗАЩО ТОВА БИ ТРЯБВАЛО ДА РАБОТИ?
В живота съществуват две трагедии. Първата е неосъщественото съкровено желание, а другата е неговото осъществяване.
Джордж Бърнард Шоу
Това, което ще ви представя е една много стара техника от будизма и си давам сметка, че това може да създаде известно объркване, имайки предвид, че като цяло тази религия обикновено е представяна като базирана на отрицанието, на отказа от всички удобства и материални богатства, за да се достигне просветление.
Основен принцип на будизма казва: каквото посееш, това ще пожънеш. Същото, което другите наричат закон на кармата, а някои още по-модерни наричат закон за привличането, или други – закон за причината и ефекта.
Читать дальше