Untitled

Главата на Уанда се удари в таблото, двигателят, който внезапно се измести, счупи единия й крак (левия) и едната й ръка (дясната). Тя не почувства болка. Замъгленото й съзнание регистрира само факта, че клаксонът пищи, шевролетът със смачкана предница се е озовал напреки на шосето и че изведнъж пред очите й се е спуснала червена пелена.

По времето, когато Нора Робишо и Елза Андрюс взеха поредния завой (двете оживено обсъждаха дима, който от няколко минути се издигаше на североизток, и се поздравяваха, задето този следобед са избрали шосето с по-слаб трафик), Уанда Дебек пълзеше по бялата осева линия. Под бликащата кръв лицето й почти не се виждаше. Беше наполовина скалпирана от парче от предното стъкло и голямо парче кожа висеше върху бузата й.

Нора и Елза ужасено се спогледаха.

— Мамка му! — промълви Нора и двете повече не продумаха. Елза изскочи навън веднага щом колата спря и се затича към залитащата жена. Пъргавината й беше забележителна за бабка, наскоро чукнала седемдесетака. Нора слезе, без да изключва двигателя на стария си, но отлично поддържан мерцедес, и отиде при приятелката си. Заедно завлякоха ранената до колата. Сакото на Уанда беше покафеняло от кръвта, дланите й изглеждаха така, сякаш ги беше топнала в червена боя.

— Къее Били? — изфъфли и Нора видя, че повечето зъби на горката жена са избити. Три бяха залепнали за окървавеното й сако. — Къъъе Били? Кааао стааа?

— Били е добре, ти — също — отвърна Нора и въпросително погледна Елза. Приятелката й кимна и забърза към шевролета, който почти не се виждаше заради парата от пробития му радиатор. Още щом погледна през зейналата врата, която се крепеше само на една панта, разбра, че Били изобщо не е добре — ненапразно цели четирийсет години беше работила като медицинска сестра (за последно при Рон Хаскел, ДМ — съкращение на Доктор Ментърджия). Младата скалпирана жена вече беше вдовица.

Елза се върна при мерцедеса и седна на задната седалка до ранената, която беше почти в безсъзнание.

— Мъжът й е мъртъв и тя скоро ще хвърли топа, ако не ни закараш бързо до болница „Кати Ръсел“ — промърмори.

— Дръж се тогава — каза Нора и натисна газта. Ловко заобиколи смазания шевролет и с пълна скорост се блъсна в невидимата бариера. За пръв път от двайсет години беше забравила да си сложи колана, затова изхвърча през предното стъкло, удари се в бариерата и си счупи врата също като Боб Ру. Ранената се плъзна през предните седалки на мерцедеса, също излетя навън, падна по корем и с разкрачени крака върху предния капак. Стъпалата й бяха боси. Мокасините й (купени от последния битпазар, на който беше ходила), се бяха изхлузили при първата катастрофа.

Елза Андрюс се блъсна в облегалката, после политна напред — беше зашеметена, но невредима. Опита се да се измъкне от колата и вратата отначало заяде, обаче тя я блъсна с рамо и се озова навън. Озърна се, невярващо се втренчи в локвите кръв. В размазания шевролет, от който още излизаше дим.

— Какво стана? — прошепна. Не помнеше, че и Уанда беше задала същия въпрос. Постоя сред разпилените окървавени парчета стъкло, после допря длан до челото си, като че ли проверяваше дали има температура. — Какво стана? Нора? Нора, съкровище? Къде си, милинка?

След миг видя приятелката си и запищя от мъка и ужас. Една врана, кацнала на бора отвъд бариерата, изграчи, сякаш й се присмиваше.

Краката на Елза се подкосиха. Тръгна заднишком, докато задникът й се опря на смачканата предница на мерцедеса.

— Нора, съкровище — простена. — Божичко, скъпа! — Нещо я погъделичка по врата. Реши, че може би е косата на раненото момиче. Само че то вече беше мъртвото момиче.

Мъртва беше и горката Нора, с която понякога тайно пийваха по глътка водка или джин, скрити в пералното помещение на „Кати Ръсел“, кискайки се като непослушни момиченца. Изцъклените й очи се взираха в яркото обедно слънце, главата й беше извъртяна, все едно се беше опитала да погледне назад, за да провери дали Елза е добре.

Елза, която беше добре, само малко разпердушинена — когато работеха заедно в спешното отделение, двете наричаха така оцелелите след катастрофа — заплака. Плъзна се надолу, при което палтото й се разкъса от щръкнало парче метал, и седна на асфалта. Още седеше на шосето и още плачеше, когато Барби с новия си приятел Тюлена се натъкнаха на нея.

Оказа се, че името на Тюлена е Пол Гендрън, търговец на коли, който преди две години се беше пенсионирал и беше заживял във фермата на покойните си родители в Мотън. Барби научи тази и още много подробности за Гендрън, след като напуснаха мястото на катастрофата на шосе 119 и докато се натъкнаха на друга — не толкова зрелищна, но въпреки това ужасяваща. На драго сърце щеше да ознаменува запознанството, като се здрависа с Пол, само че подобни любезности щяха да почакат, докато откриеха мястото, където невидимата бариера свършваше.