Джеймс Джойс - Одисей

Въпросният О’Хара, на служба в британския гарнизон в Гибралтар, наистина станал прочут бикоборец.

Навремето вярвали, че ескимосите ядат много и всякакви мазнини, за да се предпазват от студеното време.

Цитат от известния монолог на Хамлет „Да бъдеш или не“.

Италианска поговорка: Vedi Napoli, e poi muori, тоест „Виж Неапол и умри“.

Така римляните са наричали съзвездието Голямата мечка.

Изход 13:21.

„Никой“ е името, с което Одисей се представя на циклопа Полифем.

Тук несъмнено се намеква за нимфата Калипсо, която приютява на острова си Одисей и му обещава безсмъртие, ако остане при нея.

„Телескопски“, защото става дума за Уран и Нептун, които не могат да се наблюдават с просто око.

Така се нарича средството, в превод „явление и истина“, чрез което Бог напътства своя народ и водачите му. Предполага се, че това са били плоски предмети, които първосвещеникът носи в нагръдника си. Според учените става дума за 12 скъпоценни камъка, колкото е броят на Израилевите колена, или пък две еднакви пръчици или камъчета, чрез които след молитва се разбирал Божият отговор — „да“ или „не“.

Очевидно сандвичът със сирене горгонзола може да мине за постна храна.

Симхат Тора или Веселата Тора бележи последния ден от празника Сукот, тоест края на годишния цикъл на изчитането на Тората или Петокнижието.

„Песен на песните“ (ивр.)

Или още всесъжение, тоест жертвоприношение, при което цялата жертва се изгаря. В буквален превод „холокост“ означава „пълна жертва чрез изгаряне“, оттам и съвременното му значение, възникнало след Втората световна война.

Сгрешеният адрес, даден в „Кирка“, тук е вече коригиран.

Гръмотевицата на Зевс, с която той дава съгласието си Одисей да избие женихите, тук се явява само като един скромен, може би квазибожествен пукот.

Въпросът е от типа шеговити загадки, в които римата е по-важна от смисъла. Отговорът тук е: „По долни гащи в тъмната маза“.

Тази целувка е директна отпратка към завръщането на Одисей в Итака. Срв.: „Пред него се ширна земята./ Радост обзе Одисея страдален, когато съгледа/ свидния край. Коленичи и плодната почва целуна,/ вдигна нагоре ръце за молба към свещените нимфи.“

Пенелопа

Време на действието: няма, тъй като Моли не живее живота си по часовник. Място: леглото, тъй като леглото е ключът към събирането на Одисей и Пенелопа. Орган: човешката плът. Изкуство: няма. Цвят: няма. Символ: земята, Моли като майката-земя, като Гея и Телус. Техника: монолог, разделен на осем дълги изречения без пунктуация.

Съответствия: земята — Пенелопа; движението — платното, което Пенелопа тъче и разплита, за да отложи избора на жених.

Тук, както и по-нататък в текста, Моли „пропява“ наум части от песни и арии, които е изпълнявала, затова и на други места ще се явяват тези римувани откъси.

Намек за поверието, че мъж, който има голям нос, има и голям член.

Виж бел.140, гл.15.

О, Пресвета Дево Марийо (ит.)

Белфаст се славел като крепост на протестантството.

Героиня от разказа „Майка“ от сборника „Дъблинчани“.

Моли очевидно се чувства дискриминирана, тъй като баща й е военен, а това автоматично го прави враг в очите на ирландските националисти.

Виж бел.33, гл.9.

Сър Фредерик Робъртс (1832–1914) — роден в Индия, счита себе си за англо-ирландец. Военен с блестяща кариера, отличил се първо в Кандахар, после и в Претория.

Виж бел.38, гл.3.

Стефанус Йоханес Паулус Крюгер (1825–1904) — основател и президент на бурската република Трансваал. По време на Англо-бурската война е един от ръководителите на бурите.

Определена площ от петнайсет акра в дъблинския парк „Феникс“ е била често използвана за военни маневри и паради.

Така викали на Кралския шотландски полк, едно от най-изявените поделения на английската пехотна армия.