Джеймс Джойс - Одисей

Джон Бул (ок. 1562–1628) — английски органист и композитор, професор по музика в Оксфорд. По-долу в текста Блум го обърква с така наречения Джон Бул, тоест типичният англичанин, по името на прост фермер от памфлета на Джон Арбътнот (1667–1735).

Намек за популярното вярване, че колективният живот на пчелите е устроен по по-съвършен начин от този на човека.

Все популярни навремето вярвания, че алигаторът може да бъде укротен, като го погалиш, че петелът може да бъде хипнотизиран, като очертаеш около него тебеширен кръг, че ако гледаш тигър право в очите, ще го усмириш. А уловените китове наистина често са имали по гърба си забити остриета от предишни нападения.

В средата на делото или направо на въпроса (лат.)

Ян Питерсзон Свелинк (1562–1621) — холандски органист и композитор. Заглавието на споменатата тук песен „Животът на мойте млади дни има край“ е преиначено от Стивън.

Йоханес Йееп (ок. 1582–1650) — немски композитор и капелмайстор. Сред творбите му има както псалми, така и светски песни, които са били много популярни през XVII в.

„От коварството на сирените поетите съчиняват поеми“ (нем.).

„… където ангелите не смеят“ е продължението. От „Есе върху критиката“ на Александър Поуп.

Тук четките на миялната кола очевидно са оприличени на косите, които древните келти са прикачвали към колелата на колесниците си.

„И всички кораби са разбити“ мисли си, че пее Стивън, бъркайки немското „brücken“ (мостове) с английското „broken“ (разбит).

И двата курсива са откъси от популярна ирландска балада.

Итака

Време на действието: два часът сутринта. Място: къщата на Блум на улица „Екълс“ №7. Орган: човешкият скелет. Изкуство: точните науки. Цвят: няма. Символ: кометите. Техника: катехизис, тоест изложение на темата, в случая повествованието, чрез въпроси и отговори.

Съответствия: Бък Мълиган — Антиной, първият от женихите. Бойлан — Евримах, вторият от женихите. Разумът — лъкът на Одисей. Скрупулите — женихите. Съответствията на Стивън и Блум са ясни от предишните глави.

Тоест петък, денят преди еврейския шабат. Евреите смятат петъка за нещастен ден, защото според тяхната традиция това е денят на грехопадението, когато Адам и Ева били изгонени от райската градина. Християните също го смятат за нещастен, защото Христос е разпнат в петък.

Кормак Макарт (254–266) се задавил с рибена кост, доста символичен край, като се имат предвид легендите, според които именно той пръв се покръства в християнство. Докато официалната версия е, че св. Патрик покръства Ирландия, но това става по-късно, през 432 г. Виж още бел.82, гл.8.

Индикт се нарича цикъл от петнайсет години при старото леточисление, въведен от император Константин Велики.

1904-а наистина е била високосна, а празникът Възнесение Господне тогава се паднал на 12 май. Началото на еврейската 5664 г. започнало на 10 септември 1904 г., а на мюсюлманската 1322 — на 18 март 1904 г.

Изредените в абзаца показатели се отнасят до методите на изчисляване на датата, на която да се празнува Великден, тъй като от него зависи църковният календар на цялата християнска година.

MXMIV = 1904 г.

Виж още бел.127, гл.15.

Меркатор с истинско име Герхард Кремер (1512–1594) — фламандски географ картограф. Автор е на картографски проекции, от които най-известна е цилиндричната равноъгълна (Меркаторова) проекция, по която изработва световна карта на морските пътища през 1569 г.

Вид чаша със специален капак, който предпазва мустаците от потопяване в течността.

За смисъла на „кинетичен“ тук се налага да цитираме думи на Стивън Дедалус от „Портрет на художника като млад“, където той казва: „Истинското изкуство никога не възбужда в нас кинетични чувства — желание или отвращение. Желанието ни тласка да се приближим към нещо, да го обладаем; отвращението ни тласка да се отдалечим от нещо, да го отхвърлим. Това са кинетични емоции. Следователно в случаите, когато са налице — при порнографията и дидактиката, — не можем да говорим за истинско изкуство. Ето защо естетическата емоция (в общия смисъл на думата) е статична.“