Юваль Ной Харари - Sapiens. Кратка история на човечеството

След настъпването на когнитивната революция Homo sapiens започва да обитава двойствена реалност. От една страна, обективната реалност на реките, дърветата и лъвовете; и от друга, въобразената реалност на богове, нации и корпорации. С течение на времето въобразената реалност придобива все повече мощ — толкова голяма, че днес самото оцеляване на реките, дърветата и лъвовете зависи от милостта на въобразени същности като богове, нации и корпорации.

Способността да се създава въображаема реалност с помощта на думите позволява огромен брой хора да си сътрудничат ефективно. Но позволява и нещо друго. Тъй като сътрудничеството в голям мащаб се основава на митове, начинът, по който хората си сътрудничат, може да бъде променен, променяйки митовете — т.е. разказвайки различна история. В определени условия митовете могат бързо да се трансформират. През 1789 г. населението на Франция за една нощ превключва от вяра в мита за божествените права на краля към вяра в мита за народния суверенитет. По тази причина след когнитивната революция Homo sapiens може бързо да променя поведението си в съответствие с променящите се нужди. Това открива възможност за бърза културна еволюция, заобикаляща бавното темпо на генетичната еволюция. Това ускорение позволява на Homo sapiens бързо да изпревари всички други човешки и животински видове в умението за сътрудничество.

Поведението на другите социални животни до голяма степен е детерминирано от техните гени. Но ДНК не е самодържец — животинското поведение също се влияе от фактори на средата и от индивидуални чудатости. Въпреки това в даден тип околна среда представителите на един и същ вид като цяло ще имат сходно поведение. Значими промени в социалното поведение не могат да настъпят, най-общо казано, без генетични изменения. Например обикновеното шимпанзе е генетично предразположено да живее в групи с вътрешна йерархия, като на върха й стои алфа-мъжкар. Близък до него вид шимпанзе — бонобо — обикновено формира по-егалитарни групи, в които доминира група от женски. Женските от вида на обикновеното шимпанзе не биха могли да вземат пример от своите роднини и да организират феминистки бунт. Мъжките не могат да се съберат на учредително събрание, да отменят върховенството на алфа-мъжкаря и да обявят, че от този момент насетне всички шимпанзета трябва да бъдат третирани като равни. Подобни радикални промени в поведението са възможни само ако нещо се промени в ДНК на шимпанзетата.

По сходни причини прачовекът не е организирал революции. Доколкото можем да преценим трансформациите в социалните модели, изобретяването на нови технологии и заселването в нови хабитати е резултат в по-голяма степен от генетични мутации и натиск на средата, отколкото от културни инициативи. Затова на човека са необходими хиляди години, за да осъществи тези крачки. Преди два милиона години генетични мутации довеждат до появата на нов човешки вид, наречен Homo erectus . Тя е съпроводена от развитието на нова технология за изработване на каменни сечива, която днес се приема за определящата характеристика на този вид. Тъй като той не претърпява други генетични промени и сечивата остават в общи линии едни и същи — в продължение на близо два милиона години!

За разлика от това след когнитивната революция Homo sapiens е в състояние бързо да променя поведението си, предавайки новите модели на следващите поколения, без нужда от генетично изменение или промяна в средата. Ключов пример е постоянното възникване на бездетни елитни групи като католическото свещеничество, будистките ордени и китайските бюрокрации, съставени от евнуси. Тяхното съществуване пряко противоречи на най-фундаменталните принципи на естествения отбор, доколкото тези водещи представители на обществото по свое желание се отказват от възпроизводство.

Алфа-мъжкарите при шимпанзетата използват властта си, за да се сношават с колкото е възможно повече женски и в резултат от това голяма част от малките в групата са техни потомци. За разлика от това католическите алфа-мъжкари се въздържат напълно от сексуални отношения и от отглеждане на деца и това не произтича от специални условия на средата като тежък недостиг на храна или липса на потенциални партньори, нито от някаква неочаквана генетична мутация. Католическата църква не оцелява векове наред чрез предаване на „гена на целибата“ от един папа на следващия, а чрез предаване на историите от Новия завет и католическото канонично право.