Уилбър Смит - Речният бог (Книга втора)

Здесь есть возможность читать онлайн «Уилбър Смит - Речният бог (Книга втора)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: История, Историческая проза, Прочие приключения, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Речният бог (Книга втора): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Речният бог (Книга втора)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Издаден през 1993 г., романът „Речният бог“ бързо заема първо място във всички световни класации на книги за съвременна литература. Това е книга за любовта, смъртта и интригите в Долината на царете.
Уилбър Смит е роден в Централна Африка през 1933 г. и завършва университета в Родезия. Написал е двайсет и пет романа. У нас е познат с: „Един сокол лети“, „Диво правосъдие“, „Златната лисица“, „Когато лъвът се храни“ и „Гръмотевицата“, книгите му са преведени на много езици и продадени в 650 000 000 екземпляра.

Речният бог (Книга втора) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Речният бог (Книга втора)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Това ти обещавам с цялото си сърце — отвърнах аз.

В следващите дни двамата с Атон съживихме старата си мрежа от шпиони и информатори в Горното царство. Много от тези, които някога работеха за нас, бяха покойници, но имаше и такива, които бяха оцелели. Със злато и патриотизъм те вербуваха нови шпиони във всяко селище и град.

Скоро имахме такива и в двореца на хиксоския наместник в Тива и други на север към Делтата и Долното царство. Чрез тях научихме кои хиксоски полкове бяха разквартирувани в някой град и кои бяха в поход. Научихме имената и недостатъците на командирите им. Имахме точна представа за броя на галерите и колесниците им. Когато водите на Нил се оттеглиха, можехме да проследим раздвижването на огромни маси хора и бойни машини на юг, докато цар Салитис се бе отправил на поход срещу Тива.

Тайно изпращах съобщения от фараон Тамус до тези египтяни, които служеха в полковете на врага, подтиквайки ги към бунт. Те започнаха да идват тайно в нашите редици и да носят ценна информация. Скоро потокът от дезертьори от хиксоската армия стана пълноводна река. Два полка стрелци пристигнаха със синьо знаме, развято над главите си, скандирайки:

— Египет и Тамус!

Екипажите на сто бойни галери се разбунтуваха и убиха своите офицери хиксоси. Докато плавали нагоре по течението, за да се присъединят към нас, бяха пленили цяла флотилия от ладии, пълни със зехтин, сол и дървен материал.

По това време нашите сили бяха преминали прага и се бяха разположили около града, изключение правеше само малко стадо гну. Тях ги бях оставил за най-накрая. От наблюдателния ми пост на северната кула можех да видя редиците коне по двата бряга, а пушекът от огньовете, на които се приготвяше храната за полковете, бяха направили въздуха син.

С всеки ден ставахме по-силни и цял Египет кипеше от вълнение и очакване. Кемит бе в процес на възраждане. Пееха патриотични химни по улиците и кръчмите, а проститутките и търговците на вино забогатяха.

Двамата с Атон, разглеждайки картите и секретните доклади, виждахме съвсем друга картина. Виждахме хиксоският великан да се събужда и да протяга бронирания си юмрук към нас. От Мемфис и всеки град в Делтата полковете на цар Салитис бяха на поход. Пътищата бяха пълни с негови колесници, а реката — с негови кораби. Всички се придвижваха към Тива.

Изчаках, докато получа съобщение, че Апачан, командирът на хиксоските колесници, е пристигнал до Тива и лагерува извън градските стени с всичките си колесници и коне. Тогава излязох пред военния съвет на фараон Танус.

— Ваше Величество, тук съм, за да докладвам, че врагът сега разполага със сто и двадесет хиляди коня и дванадесет хиляди колесници, струпани край Тива. След два месеца Нил ще спадне до ниво, което ще даде възможност на Апачан да започне нападението.

Дори Кратас бе сериозен.

— Имало е и по-лоши случаи — започна той, но царят го прекъсна.

— По лицето на Началника на царския кон мога да прочета, че има да ни казва още нещо. Прав ли съм, Таита?

— Фараонът никога не греши — съгласих се аз. — Моля за позволението ти да доведа моите гну.

Кратас се изсмя.

— В името на Сет, Таита, да не възнамеряваш да яздиш някое от тези смешни животни срещу хиксосите?

Аз също се засмях любезно с него. Чувството му за хумор бе също толкова изтънчено, колкото на дивите шилуки, които командваше.

На следващата сутрин двамата с Хюи се отправихме нагоре към прага да доведем стадото гну. По това време от шестте хиляди животни бяха оцелели само триста, но бяха доста питомни и можеха да се хранят от ръка. Внимателно ги подкарахме надолу, така че да не ги изтощим допълнително.

Конете, които Ремрем бе пленил в първата кратка схватка, по моя заповед бяха отделени от нашите, които бяхме довели от Куш. Заведохме стадото гну на същото пасище с тях. Тази нощ прибрахме двете стада в едно. Оставих Хюи да ги наблюдава и се върнах в двореца в Елефантина.

Трябва да призная, че през следващите дни изпитах голямо безпокойство. Много се надявах хитрината ми да успее. Ако ланът ми пропаднеше, щяхме да се изправим пред враг, превъзхождащ ги четири към едно.

Бях работил до късно с Атон и бях заспал над свитъците си в библиотеката на двореца, когато недодялани ръце ме раздрусаха. Хюи викаше в ухото ми:

— Хайде, мързелив, стар мошенико! Събуди се! Имам нещо за теб!

На площадката пред стълбището ни чакаха коне. Препуснахме в галоп, облени от лунната светлина. Конярите бяха запалили лампи и работеха в лагера на жълтеникавата им светлина.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Речният бог (Книга втора)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Речният бог (Книга втора)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Речният бог (Книга втора)»

Обсуждение, отзывы о книге «Речният бог (Книга втора)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x