Георги Хаджиев - Основи на безвластието

Възможно ли е такова устройство и такова функциониране на стопанството, в което отсъствува частният собственик, капиталистът, предприемачът, надзирателят, банкерът, държавата, бирникът, полицията, съдията, тъмничарят, правителството, парламентът и партийният агент?

Ако тези редове бяха писани преди 30-40 години, те щяха да изглеждат като една синдикалистка утопия. Но след като испанската работническа класа, идейно ориентирана от безвластието, осъществи на практика 100 процента от това, което тук излагаме, или по-скоро описваме като проект, това днес е една градивна програма. Тази градивна програма е една дълбоко убедителна реалност. Две хиляди колективни стопанства в Испания, изградени напълно, доброволно, дадоха там образа на едно общество без експлоататори, без господари, без банкери и без диктатори и на едно цветущо земеделие в период на страшна и убийствена война. Цели индустрии бяха социализирани и функционираха по този модел, за да предоставят на потребителя стока и продукция. Убедителен пример в това отношение бе дърводобивът и дървообработването. Цели индустрии, като бирената например, функционираха като едно общо предприятие в цяла Каталония. Същото се отнася за градския транспорт в Барселона, в Мадрид и всички големи градове, за театрите, кината и пр. На входовете им бяха изрязани с големи букви инициалите на Националната конфедерация на труда, които даваха да се разбере, че "собственици" са самите работници. Делото на испанското работничество от 1936-39 г. е интересен и поучителен опит за световната работническа класа. Но нашата задача тук не е да разказваме тази история.

Въпросът за организацията и функционирането на производството, обществените служби и услуги, който бегло разгледахме, не може да се счита приключен, без да се разгледат въпросите за възнаграждението на труда, за това, което днес се нарича инвестиции, капиталовложения, обуславящи икономическото развитие на една страна. С това се постави и въпросът за употребата на парите. А всичко това е свързано с размяната и разпределението.

Ако за производството може да се каже без голямо преувеличение, че нужният апарат е изграден още в рамките на днешното общество - работническите синдикални съюзи и конфедерации, не може да се каже, че имаме още днес напълно изградена подобна организация, която да обхване от първия ден на революцията цялата размяна и разпределението на всички обществени блага, за да се задоволяват редовно нуждите на всички хора. За работническите синдикални организации може да се каже, че в много случаи те имат дори структурата, която ще е нужна за градивната работа утре - организация по производство, по индустрии.Ядката на социалната организация на размяната и разпределението е кооперацията, която е достигнала мощно развитие. Но все пак, предимствена роля в размяната и разпределението днес се пада на частния търговски капитал. Затова и разпределението ще срещне много по-големи мъчнотии, отколкото общественото производство. А тази задача е не по-маловажна от производствената. В известен смисъл тя е дори много по-важна, защото спечелването за социалното преустройство на колебаещите се и укрепването на вярата у народните маси зависят главно от успешното и справедливо задоволяване непосредствените нужди на хората. От друга страна, огромна е масата на дребните търговци, чиито интереси ще се засегнат от това преустройство на размяната и разпределението и тяхното недоволство представлява един сериозен риск да повлияе на по-широк кръг от хора и да увлече и колебаещите се елементи. Но главното затруднение ще се яви от липсата на достатъчен опит в провеждането на тази важна обществена функция от онези, които ще се натоварят с отговорностите на революцията.

И тъй, организацията, на която ще се опре революцията в преустройственото дело на размяната и разпределението, е кооперациятас нейната мрежа от клонове, магазини, складове, технически и транспортни средства и персонал. В кооперацията и около кооперацията ще се концентрира изземването на размяната и разпределението от ръцете на търговците, с всички стоки, материали, средства за транспорт, складове, депа, магазини и пр. Безспорно - и това особено трябва да се подчертае - революцията ще търси да приобщи всички дребни търговци, да ги убеди и спечели, за да използва техния опит и да ги включи възможно най-бързо в новата обществена разменно-разпределителна организация.Общият успех ще зависи до голяма степен от спечелване поне на благоразположението на дребните търговци към промяната, за да могат те да разберат собствените си общочовешки интереси още в предреволюционния период. Болшевишкият опит във всички страни приключи с пълен крах в това отношение. Испанската революция, поради слабото развитие на кооперативното движение - особено в градовете, и поради едно синдикалистично заблуждение, което не отдаваше нужното значение на кооперацията и включваше разменно-разпределителната функция в производството и предвиждаше тази задача да падне също на работническите синдикати, показа много мъчнотии, главно в градовете. В селата, където бързо се създадоха колективни стопанства, този проблем бе много успешно разрешен. Цяла една област - Арагон, преустрои напълно размяната и разпределението, като извади от обращение и парите. Ние се позоваваме на тези факти само като примери, без да смятаме, че тук е мястото да навлизаме в подробен анализ на всички тези опити.